[vc_row][vc_column][vc_column_text]

The Master of Mystery – така много често бива наричан в медииното пространство Джонатан Брии. Първият въпрос, който си задава човек, когато го види на сцената е “Как, по дяволите, този човек не се спъва нито веднъж?!”, но отвъд тази мисъл, концепцията му всъщност е гениална.

Сценичното поведение и костюмът съответстват на една своеобразна комфортна зона, както за зрителя, така и за изпълнителя. Напълно прозрачна, макар и не буквално – изцяло бяла, разбираема във всеки континент, държава, и език по целия свят.

[/vc_column_text][vc_single_image image=“2815″ img_size=“large“ alignment=“center“ onclick=“link_image“ css_animation=“fadeIn“][vc_column_text]

Анонимността на образа, чрез която музиката и сцената изпъкват много повече, дават възможността на зрителя и неговите възприятия да интерпретират свободно всяко парче без да се ангажират с фактическия изпълнител. Това само по себе си е форма на оксиморон, защото най-често имено самият артист и неговото поведение на живо са причината хората да отидат да го гледат. Интересно е как цялата концепция върви против стандартното желание на публиката да се свърже с изпълнителя, а същевременно помага именно в тази посока… сякаш всеки един от нас скришом е купнял някой да изрази същата несигурност на сцена, която всеки един от нас би изпитал. И въпреки това тя е умело съчетана и с увереност, насочена само и единствено към музиката, а не към образа.

[/vc_column_text][vc_column_text]

Последният му албум, Sleepwalking, излезнал през 2018 г. , отговаря изцяло на създадения образ. Меланхолични инструментали, замечтани вокални линии съчетани с текстове, които довършват цялостната картина.

[/vc_column_text][vc_raw_html]JTNDc3R5bGUlM0UuZW1iZWQtY29udGFpbmVyJTIwJTdCJTIwcG9zaXRpb24lM0ElMjByZWxhdGl2ZSUzQiUyMHBhZGRpbmctYm90dG9tJTNBJTIwNTYuMjUlMjUlM0IlMjBoZWlnaHQlM0ElMjAwJTNCJTIwb3ZlcmZsb3clM0ElMjBoaWRkZW4lM0IlMjBtYXgtd2lkdGglM0ElMjAxMDAlMjUlM0IlMjAlN0QlMjAuZW1iZWQtY29udGFpbmVyJTIwaWZyYW1lJTJDJTIwLmVtYmVkLWNvbnRhaW5lciUyMG9iamVjdCUyQyUyMC5lbWJlZC1jb250YWluZXIlMjBlbWJlZCUyMCU3QiUyMHBvc2l0aW9uJTNBJTIwYWJzb2x1dGUlM0IlMjB0b3AlM0ElMjAwJTNCJTIwbGVmdCUzQSUyMDAlM0IlMjB3aWR0aCUzQSUyMDEwMCUyNSUzQiUyMGhlaWdodCUzQSUyMDEwMCUyNSUzQiUyMCU3RCUzQyUyRnN0eWxlJTNFJTNDZGl2JTIwY2xhc3MlM0QlMjdlbWJlZC1jb250YWluZXIlMjclM0UlM0NpZnJhbWUlMjBzcmMlM0QlMjdodHRwcyUzQSUyRiUyRnd3dy55b3V0dWJlLmNvbSUyRmVtYmVkJTJGZ3hScTIzcVZFOEElMjclMjBmcmFtZWJvcmRlciUzRCUyNzAlMjclMjBhbGxvd2Z1bGxzY3JlZW4lM0UlM0MlMkZpZnJhbWUlM0UlM0MlMkZkaXYlM0U=[/vc_raw_html][vc_column_text]

За Jonathan Bree: Той е роден в Нова Зеландия, a музикалната си кариера започва The Brunettes, през 1998-а. 4 години по-късно основава Lil Chief Records заедно със  Scott Manion от The Tokyo Tones, публикувайки няколко албума. Груповата му кариера приключва през 2009 г., след което Джонатан се концентрира в ролята си на ко-продуцент на изпълнителката Princess Chelsea.  През 2013 г. Джонатан публикува първото си соло парче, The Primrose Path, по-късно прераснало в албум, и последвано от втори – A Little Night Music през 2015-а.  Така стигаме и до 2017 г. когато You’re so Cool има повече от 5 милиона гледания в Youtube, и тогава срещаме меланхоличната, всякаш излезнала от 60-те визия, на която имахме възможността да се насладим в Sofia Live Club , благодарение на Reel Feel.

[/vc_column_text][vc_column_text]

За финал оставяме и поздрав

[/vc_column_text][vc_raw_html]JTNDaWZyYW1lJTIwc3R5bGUlM0QlMjJib3JkZXIlM0ElMjAwJTNCJTIwd2lkdGglM0ElMjAxMDAlMjUlM0IlMjBoZWlnaHQlM0ElMjAxMjBweCUzQiUyMiUyMHNyYyUzRCUyMmh0dHBzJTNBJTJGJTJGYmFuZGNhbXAuY29tJTJGRW1iZWRkZWRQbGF5ZXIlMkZhbGJ1bSUzRDI3Mjk3MDI2MzElMkZzaXplJTNEbGFyZ2UlMkZiZ2NvbCUzRGZmZmZmZiUyRmxpbmtjb2wlM0QwNjg3ZjUlMkZ0cmFja2xpc3QlM0RmYWxzZSUyRmFydHdvcmslM0RzbWFsbCUyRnRyYWNrJTNEMTI5NDM4MDgxNyUyRnRyYW5zcGFyZW50JTNEdHJ1ZSUyRiUyMiUyMHNlYW1sZXNzJTNFJTNDYSUyMGhyZWYlM0QlMjJodHRwJTNBJTJGJTJGam9uYXRoYW5icmVlLmJhbmRjYW1wLmNvbSUyRmFsYnVtJTJGc2xlZXB3YWxraW5nJTIyJTNFU2xlZXB3YWxraW5nJTIwYnklMjBKb25hdGhhbiUyMEJyZWUlM0MlMkZhJTNFJTNDJTJGaWZyYW1lJTNF[/vc_raw_html][/vc_column][/vc_row]