От толкова време не съм се отдавал на месец, пропилян в потни музикални фиести, че чак ми е малко нереалистична програмата за тази година. Почти остаряхме покрай ограниченията, но не толкова, че да не жадуваме за големи летни сцени, изпълнени с музика и разнообразни флуиди във въздуха.
Carpe noctem.
Никога нищо не е същото и така вече с хилядолетия. Фестивалните истории – еуфория, случайни пакети, катастрофи с коли, непознати господа и госпожици, всеки е с всеки и навсякъде. Заслужава си всяка минута от депресията, която удря, след като всичко приключи през Септември. Най-малко 30 националности, потопени в същия транс на музиката и опиатите, се потим заедно в големия казан, на който е изографисано “Утре няма значение”.
Тази година свещеният ни за поколенията “музикален фестивал” се завръща в обща достъпност, а билети и картоните не са разпродадени преди повече от две години.
Така, това лято ще отидем на няколко места, кои в България, кои извън, да посеем бохемския прах и да чуем всичката тази музика, която трябва да искате да чуете с нас.
Бохемското турне започва от Мадрид, където музикалната паеля включва чичо ви Robbie Williams, The Black Keys, Red Hot Chilli Peppers (за който още не ги е чул по три пъти), Queens of the Stone Age, The Prodigy (RIP легендо) и вечните за всички вече побелели тийнове The Offspring. Моето лично ще започне много преди фестивала, а всички от бохемите се надяват да сме отново заедно, ако не в хотела, то поне в самолета обратно. Все пак тридневката официално започва на 6-ми юли и приключва на 8-ми.
Вероятно вече ще съм източил някой от баровете, когато на сцената се появят: Tash Sultana, Angel Olsen и Sigur Ros. Вегасчето ще се побърква от щастие, като пиян пингвин срещнал вечната си любов, когато Jamie XX пусне KILL DEM, а като го знаем, ще е вече и на сцената за Years & Years – Take Shelter. Като изключим бедността ни по отношение на инстинкти за самосъхранение, за фестивала мога да гарантирам преживяване, което дори и да не помните, никога няма да забравите.
Така, с компанията излитаме от мадристката жега и кацаме на 14 юли край отъпканите брегове на Черноморец. Посрещат ни Rutial Gatherings, с които целогодишно разменяме духовен опит. Знам, че ни чака една незабравима вечеря, която тази година ще е космическа, щом Rene&Jun Yoshida, ще вадят черпаци, ножове и подправките от антилите до Хималаите. Добре, че ще съм единственият с мокасини на плажа и две заредени батерии на фотоапарата, та да имаме да се гледаме на снимките после.
Малко фестивали от тука до Токио могат да ми гарантират по-добро дуо от Теодоси Спасов и Иван Шопов, които ще накарат и вълните да спрат, за да ги чуят. Afriaqua и Ben Rau очевидно идват, за да ни покажат накъде ще отиде музиката, когато всички затворят вратите на David Guetta. Отсега знам, че с ShoSho ще ви водим за ръце да гледаме изгрева и ще накарам поне трима човека да се правят на балетисти на плажа. Познаваме се, цялата йога сесия ще я проспим, но като гледам програмата, спиритуалното разтягане ще е като за една година напред. И така до 16-ти, който, убедени сме, ще е дошъл неусетно като комар в стаята, в която така и така няма да вляза.
След закриващия сет на The Foreigners, от Черноморец хващаме междуградския – Бургас – Варна – Румъния (историята вече точи животински лиги какво ще стане по пътя) и криво-ляво и после пак в ляво ще ни намерите пред сцената за Iggy Pop и Chemical Brothers на Electric Castle.
Последното ми ходене там завърши с гръмнал радиатор, ПТП, отнета книжка и една потрошена Honda, та очакванията са високи. В смисъл, това беше само финала на дефилето. За 5 дни от 19-ти до 23-ти нямам идея как ще ги изредят всички над 30 артиста и банди, но определено няма да видите нито едно Story от мен, щото отдавна няма да имам батерия.
След това опианително обливане в музика, жега и всякакъв тип среднощни преживявания, екипът ни ще направи малка пауза в търсене на житейските си корени, купуването на нови телефони и проверката, дали все още всички имаме професионална кариера или поне перпсектива за таква, след 19 дни по фестивали. Когато се убедим, че всичко е “Ок” или поне сме замазали достатъчно положението, ще се втурнем към любимата комунистическа UFOфилска мокра мечта върху Бузлуджа. Там, където грандоманията се сблъсква със звездния небосвод и малките зелени човечета искат да докоснат пръсти с аграрните си социалистически братя.
Въпросът, който вълнува нацията е “Какво става на Бузлуджа”. Е, сега ще ви кажа – музика, звук и картина, на фона на приземената летяща чиния, реално е всичко, за което европейските фестивали мечтаят – незабравим монумент превърнат в парти център, нещо като “Св. Петър” или Мека, но с музика и без религиозна обвързаност. Започваме още в четвъртък, 10-ти август, с Koi Lopa и продължаваме три дни под небосклона с Остава, Innerglow, като в последващите дати на основната сцена ще светнат Керана и космонавтите, The Top stoppers, So Called Crew, Явката ДЛГ & Madmatic. С дионисиевата чета ще прекараме и солидно количество часове на Монументалната сцена. Там ще зяпаме с огромните си очи светлинното шоу, което ще е по-грандиозно от миналогодишнотo. Бохемският ни падуан Fey, прекрасната ни орхидея Lile и една цяла сюрия диджеи ще бълват звуци по цяла нощ, като горски магьосници, изпратени от ядрото на земята, за да ни спасят от самите себе си.
Не знам как ще се прибираме, накъде ще тръгнем и изобщо къде ще стигнем после. По някое време със сигурност ще трябва да се върнем в София, като не е задължително да сме всички, все пак някой друг непредвиден брак е нормална случка в това ежедневие. Та, оцелелите се срещаме на Wrong Fest, който започва на 14-ти септември. Forest Swords e този, който всеки трябва да чуе.
По същото време сме планирали да открием завесата на бохемските покои и да се отдадем на първия учебен ден, като светъл празник приветстващ края на летния сезон. Но за тия планове – тепърва ще си говорим, не се мокрете отсега.
