Някога изпитвали ли сте благородна завист? Тази, за която не е общоприето да се почувствате зле и заради която хората не биха ви съдили… Такава, каквато вие самите не съдите, защото паралелно с нея има и известна доза почитание. Именно това изпитах спрямо Иван Шопов и то не насочено към един от проектите му, а към начина, по който успява да пресъздаде думата “изкуство” в цялата ѝ съвкупност.
Първият ми досег с Иван бе по време на негово One Man Party и понеже съм от сравнително скоро в България, не знаех абсолютно нищо за него. Помня как зададох въпроса “Кой е този на сцената?” и в отговор получих смях – реакция, която вече мога да си обясня. Чух качествен амбиънт, IDM елементи, drum’n’bass елементи и отгоре на всичко фолклор в рамките на няколко часа и останах в ступор. Разбирам, че всъщност това е лицето, което седи зад Balkansky – проект, който открих в Италия преди няколко години, а аз даже не съм знаела, че е българин, и между недоумението на хората около мен и моето смайване си задавам въпроса – как не съм попадала на този човек до сега. Минават няколко месеца и започвам да срещам това име все по-често, но, за моя огромна изненада, съвсем далеч от комфортната зона зад пулта. Сякаш всяко нещо свързано с Иван се поставя в колонки, в началото две на брой, от които едната е запълнена с безброй диджейски участия, а другата с още толкова задкулисни творчества.
Реших да се поровя по-подробно из проектите, в които е замесен, извън вече добре познатите COOH, Balkansky и Drum Kid, които говорят достатъчно за себе си. Открих толкова много слоеве, че нямаше как да не поискам интервю с него. Целта беше да се срещна и да разбера как текат толкова много мисли едновременно и как успява да съчетае труда си за всичко. Не се интересувах толкова много от самите факти колкото от начина, по който ги разказва. Знае
х, че вероятно нямаше да се случи скоро заради натоварения му график, но независимо от това, комуникацията с него беше изключително лесна и се уговорихме за същата седмица.
Тъй като Иван не се занимава само с музика, а и със изобразително изкуство – и то на първо място, решихме интервюто да не бъде проведено само от мен, а и от бохема, който може да разбере далеч по-добре от мен този свят – Антонина Георгиева. Малко преди да се запътим към студиото му, решавам да си намисля няколко акцента, по които да протече разговорът ни и започвам да нахвърлям приоритетни проекти. В процеса обаче си давам сметка, че няма такива. В изкуството всичко е приоритетно, защо да се лимитирам с акценти, като всъщност най-просто казано искам да опозная както него самия, така и мотивацията, амбицията и таланта му сякаш са отделни хора? Тогава си налагам едно-единствено нещо – чист разговор.
При влизането в студиото ни приветства усмихнат и спокоен човек и това е именно Иван, който ни акомпанира и сяда смирено. Представяме се и без да усетя, започвам да му задавам въпроси, от клишираните, точно тези, които исках да избегна. “Откъде започна всичко, как премина от изобразителното изкуство към музиката, как започнаха толкова много проекти?”. Осъзнавам обаче, че отговорите не ме интересуват, защото са налични във всяко едно интервю, в което той е участвал, и че всъщност целта ми е коренно различна. Макар и отговорите да са позитивно и приятелски настроени, усещам, че са наизустени. Рязко сменям подхода. В такива моменти човек размишлява върху това как би искал другите да се държат с него, а понеже аз не обичам да отговарям от куртоазия и предполагам не съм единствената, защо да подлагам други хора на това?
Внезапно настроението е коренно различно и както ние слушаме с огромен интерес, така и Иван разказва сякаш споделя на приятели, естествено пазейки професионалното поведение. Точно в този момент си отговорих на въпроса как успява да съчетава толкова много неща – абсолютно всичко това, в което участва, се прави от сърце, по най-естествения начин възможно. Между първоначалното запознанство и бавното отпускане започваме да говорим за всички проекти, този път обаче от гледна точка на усещане и на мотивация, без да спретваме насилствен каталог.
Отваряме моята любима тема “театър” и започваме с изумителната постановка “Корабът Нощ” по текстовете на Маргьорит Дюрас от 1978 година, които разказват за изтезаната дългогодишна телефонна любов на двама души, които никога не се срещат. Изключителните Петя Силянова, Пламена Гетова, Татяна Лолова и Цветана Манева са лицата и гласовете на този романс, подарен от режисьора Стилян Петров и сценографа Венелин Шурелов, който всъщност кани Иван като саунд дизайнер. Впоследствие обаче Шопов подава и оркестрални композиции, които прави за пръ
в път в живота си, допълвайки първоначалната си задача. Така и не успях да гледам постановката, но за мое щастие ще се играе с Театър Азарян на 4-ти април.
След успеха на “Корабът Нощ” Иван е поканен като композитор за най-новата постановка на Стилян Петров във Варненския театър по текст на Иван Тургенев, чиято премиера ще бъде на 30-ти март.
Изумявам се от това как човек може да се научи на оркестрални композиции за толкова кратко време, но явно тепърва ми предстои да чуя за още такива чудеса.
Знам, че сме още в самото начало на един изключително интересен разговор и Иван вече споменава за Нео Дервиш. Доста иронично, при положение че този танцово- музикален спектакъл е доста слаба точка за мен. Инициаторът е Зия Азази, хореограф, танцьор и дервиш. Участват Александър Петров (тъпан и перкусии), Иван Шопов (модули) и Бурак Малчок (ней). Иван получава покана за участие в Нео Дервиш, и това, което го кара да не се двоуми, е интересът му към източния мистицизъм и дервишите, а тъй като Азази е правил представлението само със записана музика досега, решава, че би било интересно тя да бъде на живо.
Иван споделя как се срещат в студиото му и разчленяват директно представлението досега, хореографично и от гледна точка на темпо. Сработват се веднага и, променяйки го, се получава многопластово представление с тема духовното израстване на един човек.
Следва премиерата 6 юни 2016 г. и представлението е разпродадено и за двете дати в Народния театър, като и двата пъти
остават около 150 човек отвън, които не са могли да влязат. Представлението има основна структу
ра, но следва принципа на импровизацията, запазвайки само няколко акцента, чрез които Зия и Иван да се ориентират, като понякога музиката следва хореографията и обратното.
Докато ни разказва, усещам как точно този импровизационен принцип запазва цялостно духа на представлението, като Иван споделя, че е впечатлен от естетическото, физическото и духовното в хореографията на Зия. Усещането, казва той, е сякаш се докосваш до нещо свръхчовешко и духовно. Остава и с нетърпение да изпита всичко това отново на следващото представление, което ще бъде на Античния театър в Пловдив през юни.
Красотата на хореографията като вид изкуство е нещо, което Иван вече е усещал във съвместната си работа с Дерида Денс Студио. Решавам да го разпитам за това как е започнал да работи с тях и той ми казва, че това се случва през 2012 година. Инициаторът за замесването на Иван, е талантливият хореограф Живко Желязков, а за съвместната им работа вече имат 3 номинации за Икар, като една от тях е за тазгодишното представление SiNNER. Започвам да осъзнавам как изречения като “Това е слаба точка за мен” стават клиширани, но понеже аз самата гледах представлението, мога искрено да си кажа, че начинът, по който Иван и Живко изразяват концепцията е нестандартен и грабващ от първата секунда.
Темата е потреблението на животинския живот за естетика и борбата на осъзнатия човек с природата в ерата на глобализацията. Доста топла тематика както за всички нас, така и за Шопов, който я поглежда през призмата на абстрактното и съвременния танц и звук. Именно за звука Иван разказва, че е искал да
маркира върху присъствието на вътрешния мрак, породен от мисълта на смъртта, която чака животните преди одирането на кожата. За целта е използвал много звуци от натурални източници, свързани с животинската мъка, като платове и продукти от промишлеността, чрез които хора се възползват от животинския труд. Цялостно представлението е преследващо и всява чувство на безпокойство, а когато хореография и звук успеят да постигнат това, не можем да отречем, че са улучили право в целта.
В Дерида Иван се запознава с хореографките Андреа Хакл и Силке Грабингер и, без да се замисля, започва да работи и с двете. Този път е въпрос на усет и, както във всеки един проект, нещата се случват мигновенно.
Ноември месец 2016 г. Иван заминава за Линц и започва оформянето да представлението DISSAPEAR, чиято тематика е доста сложна, затова ще обясня по какъв начин се пресъздава. Не мога да крия, че усетих огромно възхищение спрямо Силке, която използва многопластови начини на изразяване чрез хореографиите си. Представлението е 1 час и се играе от двама танцьори, които са с гръб един към друг и използват различни движения. Разделено е на две части по 30 минути, като и двата пъти хореографията се повтаря. Публиката също е разделена на две, и първата част може да види само единия танцьор, докато другият е на фона, но извън фокус, а за втората част танцьорите се разменят позволявайки на публиката да гледа и двете хореографии. Танцьорите са Олга Свиетличка и Матей Кубуш. Преди самото представление Силке задава същите въпроси и на двамата, като “В какви случаи искаш да изчезнеш, по какъв начин го правиш” и цели да пресъздаде вътрешното търсене и начин на усамотяване. По време на представлението интервютата се излъчват към публиката, която гледа определения танцьор в този момент и чува чрез мониторни колони. Музиката тук е изцяло създадена с модулярната система на Иван и е най-дългото му представление на аналогов синтезатор, като в тези случаи не може да бъде модифициран, веднъж записан. На премиерата са налични 50 места, но се явяват 80 човека които биват настанени, създавайки допълнителни места. Аз самата усещам вълнението при това да запишеш нещо и да не може да го коригираш никога повече. Но изглежда сякаш за него това е просто нов вид изживяване и няма следа от страх от провал.
Усещам как го гледам изумено, но се старая всячески да не го показвам, което, предполагам, е изглеждало доста смешно на фона на въодушевеното ми задаване на множество допълнителни въпроси. Не се изненадвам, когато ми казва, че обратната връзка от публиката е бил блестяща, и веднага след това Силке иска да продължи колаборацията за новото й представление, DEAR. Този път темата е копнежа във всеки аспект. Както елементарното желание, така и неусъществащото. Стратегията на Силке в подбора на танцьорите всъщност се базира върху артистичното взаимоотношение с тях. Специфично за това представление и техния начин да изживеят копнежа, което води до финалният подбор, като хореографката поставя основа за размисъл, получвайки субективното изживяване на всеки участник. Премиерата е на 29-ти април в Линц и понеже нямаше как да се сдържа, ще бъда там за да усетя копнежа чрез призмата на Силке, Иван и всички замесени.
След толкова много неочаквана информация, започвам да се губя, но ми харесва. Искам да се върна към участията и подхващам темата Position Chrome.
За тези, които не знаят какво стои зад това красиво име, мога да си кажа, даже без да цитирам Иван: лейбъл на Панацея (The Panacea), съдържащ още няколко живи легенди. Аз лично свързвам всеки един замесен с много бурни партита, докато Иван вижда дом. Въпросните замесени или членове от семейството са имена като Limewax, CounterStrike, GancherRuin.
Докато аз си потъвам в спомени, Иван ми разказва за партитата на Position Chrome в София, които започват още от 2012 г. Ще спестя задкулисни случки, мисля, че е достатъчно човек да присъства, за да се почувства вкъщи.
Не знам колко време продължи този разговор, но се събудих рязко при изказването на едно име: Valance Drakes. Това е име, което боготворя от няколко години, един от пионерите на IDM сцената и константен саундтрак в моя живот. Мигам няколко пъти и се опитвам да осъзная, че наистина става дума за него и работят заедно. Получавам потвърждение и едва ли не прося за разказ.
Запознанството се случва, след като Richard Devine ремиксира по парче на Иван и на Валанс в един албум на лейбъла Detroit Underground. Тогава Шопов решава да изслуша всички замесени артисти и остава впечатлен от Валанс и EP-то му Bedroom Research. През 2013 г. попада на негово интервю за Trash Audio, в което разбира мащаба му чрез разказа на Валанс относно неговия творчески процес, който съвпада с този на Иван. Тогава решава да му пише, за да изкаже уважението си, и след позитивен отговор мигновенно създават 3 парчета. Валанс обаче се отдръпва от сцената за 3 години, които прекарава в Япония.
Вече е 2016 г. и Иван засича нова публикация на Валанс, като не се двоуми и му пише веднага. Разбират се всеки да прати на другия по две идеи и да работят по тях, когато имат време, но 2 часа след това 4-те парчета са готови. И така от април месец до края на 2016 г. са налични над 120 готови парчета, в които основната тема е улавяне на момента и пресъздаване на моментното състояние на духа, използвайки похватите на амбиент, органик, електроника, ИДМ. Като основни ритмични и текстурни елементи се използват eld recordings от заобикалящия ги свят. Ресемплират се любими музикални теми. Колаборация с различни музиканти, включително проектите на Шопов с Авигея, проекта Инфюжън, цигуларката Ariadne’s labyrinth.
Иван ще бъде автор на обложките на албума, в които предстоят нови съчетания на вече познатите елементи от използваните посоки от валанс и иван, до постигането на нови представи за тях.
Ще имаме честта да чуем Валанс и Иван на живо на 3ти март, а аз още не мога да повярвам, че изобщо ще се срещна с него.
Излизам рязко от състоянието на боготворене и започвам да разпитвам за проекта с Авигея, на който се натъкнах за пръв път по време на HippieLandia 2016 г. Момичетата са: Александра Василева, Милена Великова, Ралица Кирилова и Сибина Раденкова. Милена прави първата крачка, свързвайки се с Иван за участие, на което момичетата са поканени и е желан съвместен перформънс. По време на това участие, момичетата и Иван сработват изключително добре, независимо от различния профил.
През април 2016 Иван организира поредно One Man Party, в което решава да участват приятели и кани Авигея. За целта месец преди самото парти, се създава 1 час нова музика. Парчетата са много добре приети от публиката и решават да работят съвместно и занапред. Получават покани за още фестивали, след което се започват записи през лятото по предстоящия албум.
“Когато слушам български фолклорни гласове, не си представям фигура на певец или певици, а си представям връзката на човека с природата и космоса. Това за мен е водещо, защото така музиката става глобална и, представяйки я по цял свят, тя съхранява свойството да изпраща хората в друго състояние, без да е нужно да разбират текста и да знаят откъде точно идва той… Просто е чиста емоция. Това е много древно изкуство, което е по-старо от всички цивилизации и се е запазило до ден днешен, съхранявайки в себе си тази вечност. От тук е тази любов към гласове и винаги съм мечтал да работя с български фолклор. Когато се запознах с тях, видях и техния интерес и любопитство към моята музика, което създаде основата на нашата съвместна колаборация”, ни споделя Иван.
“По албума се работи от почти година и парчетата променят структурата и въздействието си през цялото време. Целта е да достигна перфектния баланс между електрониката и българския фолклор.”
В албума се включват като гост музиканти Теодосий Спасов, Димитър Бодуров, Бурак Малчок, Валанс Дре1 81 този на Иван. Тогава решава да му пише, за да изкаже уважението си, и след позитивен отговор мигновенно създават 3 парчета. Валанс обаче се отдръпва от сцената за 3 години, които прекарава в Япония.
Вече е 2016 г. и Иван засича нова публикация на Валанс, като не се двоуми и му пише веднага. Разбират се всеки да прати на другия по две идеи и да работят по тях, когато имат време, но 2 часа след това 4-те парчета са готови. И така от април месец до края на 2016 г. са налични над 120 готови парчета, в които основната тема е улавяне на момента и пресъздаване на моментното състояние на духа, използвайки похватите на амбиент, органик, електроника, ИДМ. Като основни ритмични и текстурни елементи се използват eld recordings от заобикалящия ги свят. Ресемплират се любими музикални теми. Колаборация с различни музиканти, включително проектите на Шопов с Авигея, проекта Инфюжън, цигуларката Ariadne’s labyrinth.
Иван ще бъде автор на обложките на албума, в които предстоят нови съчетания на вече познатите елементи от използваните посоки от валанс и иван, до постигането на нови представи за тях.
Ще имаме честта да чуем Валанс и Иван на живо на 3ти март, а аз още не мога да повярвам, че изобщо ще се срещна с него.
Излизам рязко от състоянието на боготворене и започвам да разпитвам за проекта с Авигея, на който се натъкнах за пръв път по време на HippieLandia 2016 г. Момичетата са: Александра Василева, Милена Великова, Ралица Кирилова и Сибина Раденкова. Милена прави първата крачка, свързвайки се с Иван за участие, на което момичетата са поканени и е желан съвместен перформънс. По време на това участие, момичетата и Иван сработват изключително добре, независимо от различния профил.
През април 2016 Иван организира поредно One Man Party, в което решава да участват приятели и кани Авигея. За целта месец преди самото парти, се създава 1 час нова музика. Парчетата са много добре приети от публиката и решават да работят съвместно и занапред. Получават покани за още фестивали, след което се започват записи през лятото по предстоящия албум.
“Когато слушам български фолклорни гласове, не си представям фигура на певец или певици, а си представям връзката на човека с природата и космоса. Това за мен е водещо, защото така музиката става глобална и, представяйки я по цял свят, тя съхранява свойството да изпраща хората в друго състояние, без да е нужно да разбират текста и да знаят откъде точно идва той… Просто е чиста емоция. Това е много древно изкуство, което е по-старо от всички цивилизации и се е запазило до ден днешен, съхранявайки в себе си тази вечност. От тук е тази любов към гласове и винаги съм мечтал да работя с български фолклор. Когато се запознах с тях, видях и техния интерес и любопитство към моята музика, което създаде основата на нашата съвместна колаборация”, ни споделя Иван.
“По албума се работи от почти година и парчетата променят структурата и въздействието си през цялото време. Целта е да достигна перфектния баланс между електрониката и българския фолклор.”
В албума се включват като гост музиканти Теодосий Спасов, Димитър Бодуров, Бурак Малчок, Валанс Дре1 81 този на Иван. Тогава решава да му пише, за да изкаже уважението си, и след позитивен отговор мигновенно създават 3 парчета. Валанс обаче се отдръпва от сцената за 3 години, които прекарава в Япония.
Вече е 2016 г. и Иван засича нова публикация на Валанс, като не се двоуми и му пише веднага. Разбират се всеки да прати на другия по две идеи и да работят по тях, когато имат време, но 2 часа след това 4-те парчета са готови. И така от април месец до края на 2016 г. са налични над 120 готови парчета, в които основната тема е улавяне на момента и пресъздаване на моментното състояние на духа, използвайки похватите на амбиент, органик, електроника, ИДМ. Като основни ритмични и текстурни елементи се използват eld recordings от заобикалящия ги свят. Ресемплират се любими музикални теми. Колаборация с различни музиканти, включително проектите на Шопов с Авигея, проекта Инфюжън, цигуларката Ariadne’s labyrinth.
Иван ще бъде автор на обложките на албума, в които предстоят нови съчетания на вече познатите елементи от използваните посоки от валанс и иван, до постигането на нови представи за тях.
Ще имаме честта да чуем Валанс и Иван на живо на 3ти март, а аз още не мога да повярвам, че изобщо ще се срещна с него.
Излизам рязко от състоянието на боготворене и започвам да разпитвам за проекта с Авигея, на който се натъкнах за пръв път по време на HippieLandia 2016 г. Момичетата са: Александра Василева, Милена Великова, Ралица Кирилова и Сибина Раденкова. Милена прави първата крачка, свързвайки се с Иван за участие, на което момичетата са поканени и е желан съвместен перформънс. По време на това участие, момичетата и Иван сработват изключително добре, независимо от различния профил.
През април 2016 Иван организира поредно One Man Party, в което решава да участват приятели и кани Авигея. За целта месец преди самото парти, се създава 1 час нова музика. Парчетата са много добре приети от публиката и решават да работят съвместно и занапред. Получават покани за още фестивали, след което се започват записи през лятото по предстоящия албум.
“Когато слушам български фолклорни гласове, не си представям фигура на певец или певици, а си представям връзката на човека с природата и космоса. Това за мен е водещо, защото така музиката става глобална и, представяйки я по цял свят, тя съхранява свойството да изпраща хората в друго състояние, без да е нужно да разбират текста и да знаят откъде точно идва той… Просто е чиста емоция. Това е много древно изкуство, което е по-старо от всички цивилизации и се е запазило до ден днешен, съхранявайки в себе си тази вечност. От тук е тази любов към гласове и винаги съм мечтал да работя с български фолклор. Когато се запознах с тях, видях и техния интерес и любопитство към моята музика, което създаде основата на нашата съвместна колаборация”, ни споделя Иван.
“По албума се работи от почти година и парчетата променят структурата и въздействието си през цялото време. Целта е да достигна перфектния баланс между електрониката и българския фолклор.”
В албума се включват като гост музиканти Теодосий Спасов, Димитър Бодуров, Бурак Малчок, Валанс Дре1 81 този на Иван. Тогава решава да му пише, за да изкаже уважението си, и след позитивен отговор мигновенно създават 3 парчета. Валанс обаче се отдръпва от сцената за 3 години, които прекарава в Япония.
Вече е 2016 г. и Иван засича нова публикация на Валанс, като не се двоуми и му пише веднага. Разбират се всеки да прати на другия по две идеи и да работят по тях, когато имат време, но 2 часа след това 4-те парчета са готови. И така от април месец до края на 2016 г. са налични над 120 готови парчета, в които основната тема е улавяне на момента и пресъздаване на моментното състояние на духа, използвайки похватите на амбиент, органик, електроника, ИДМ. Като основни ритмични и текстурни елементи се използват eld recordings от заобикалящия ги свят. Ресемплират се любими музикални теми. Колаборация с различни музиканти, включително проектите на Шопов с Авигея, проекта Инфюжън, цигуларката Ariadne’s labyrinth.
Иван ще бъде автор на обложките на албума, в които предстоят нови съчетания на вече познатите елементи от използваните посоки от валанс и иван, до постигането на нови представи за тях.
Ще имаме честта да чуем Валанс и Иван на живо на 3ти март, а аз още не мога да повярвам, че изобщо ще се срещна с него.
Излизам рязко от състоянието на боготворене и започвам да разпитвам за проекта с Авигея, на който се натъкнах за пръв път по време на HippieLandia 2016 г. Момичетата са: Александра Василева, Милена Великова, Ралица Кирилова и Сибина Раденкова. Милена прави първата крачка, свързвайки се с Иван за участие, на което момичетата са поканени и е желан съвместен перформънс. По време на това участие, момичетата и Иван сработват изключително добре, независимо от различния профил.
През април 2016 Иван организира поредно One Man Party, в което решава да участват приятели и кани Авигея. За целта месец преди самото парти, се създава 1 час нова музика. Парчетата са много добре приети от публиката и решават да работят съвместно и занапред. Получават покани за още фестивали, след което се започват записи през лятото по предстоящия албум.
“Когато слушам български фолклорни гласове, не си представям фигура на певец или певици, а си представям връзката на човека с природата и космоса. Това за мен е водещо, защото така музиката става глобална и, представяйки я по цял свят, тя съхранява свойството да изпраща хората в друго състояние, без да е нужно да разбират текста и да знаят откъде точно идва той… Просто е чиста емоция. Това е много древно изкуство, което е по-старо от всички цивилизации и се е запазило до ден днешен, съхранявайки в себе си тази вечност. От тук е тази любов към гласове и винаги съм мечтал да работя с български фолклор. Когато се запознах с тях, видях и техния интерес и любопитство към моята музика, което създаде основата на нашата съвместна колаборация”, ни споделя Иван.
“По албума се работи от почти година и парчетата променят структурата и въздействието си през цялото време. Целта е да достигна перфектния баланс между електрониката и българския фолклор.”
В албума се включват като гост музиканти Теодосий Спасов, Димитър Бодуров, Бурак Малчок, Валанс Дре1 81 този на Иван. Тогава решава да му пише, за да изкаже уважението си, и след позитивен отговор мигновенно създават 3 парчета. Валанс обаче се отдръпва от сцената за 3 години, които прекарава в Япония.
Вече е 2016 г. и Иван засича нова публикация на Валанс, като не се двоуми и му пише веднага. Разбират се всеки да прати на другия по две идеи и да работят по тях, когато имат време, но 2 часа след това 4-те парчета са готови. И така от април месец до края на 2016 г. са налични над 120 готови парчета, в които основната тема е улавяне на момента и пресъздаване на моментното състояние на духа, използвайки похватите на амбиент, органик, електроника, ИДМ. Като основни ритмични и текстурни елементи се използват eld recordings от заобикалящия ги свят. Ресемплират се любими музикални теми. Колаборация с различни музиканти, включително проектите на Шопов с Авигея, проекта Инфюжън, цигуларката Ariadne’s labyrinth.
Иван ще бъде автор на обложките на албума, в които предстоят нови съчетания на вече познатите елементи от използваните посоки от валанс и иван, до постигането на нови представи за тях.
Ще имаме честта да чуем Валанс и Иван на живо на 3ти март, а аз още не мога да повярвам, че изобщо ще се срещна с него.
Излизам рязко от състоянието на боготворене и започвам да разпитвам за проекта с Авигея, на който се натъкнах за пръв път по време на HippieLandia 2016 г. Момичетата са: Александра Василева, Милена Великова, Ралица Кирилова и Сибина Раденкова. Милена прави първата крачка, свързвайки се с Иван за участие, на което момичетата са поканени и е желан съвместен перформънс. По време на това участие, момичетата и Иван сработват изключително добре, независимо от различния профил.
