Жанрът кросоувър в съвременната музикална сцена е изключително популярен поради възможността да се почувства есенцията на няколко, понякога напълно различни, стила на едно място и в едно време. Има редица успешни примери и разбира се, пълни провали, които оставят усещането за пуканки в душата ти. Хаваши е някъде по-средата на тази амалгама от звуци и светлини.
Хаваши Симфоник е замислен като проект с ефектни визуални жестове и композиционни акценти, но не постига онова разгръщане, което очакваш. Като цвете, което цъфти, докато не го гледаш. Погледнеш ли го и се свива.
Балаш Хаваши е унгарски пианист и композитор. Има изключително успешна кариера, приет е отлично, където и да отиде, албумите му се продават в огромни тиражи, но музиката липсва. Един истински добър изпълнител може да владее съзнанието само с основната мелодия на композицията, която изпълнява, без светлините, ефектите, ритъм секцията…
Хаваши е романтик в много чист вид, бохем и рокзвезда, но в музиката му не ни отнесе в световете, за които говореше самият той от сцената . Ефектен като представяне, без да е най-бързият пианист в света, поне не и тази вечер. Солата му ни напомниха някои от класическите прогресив схеми на солиращите клавири, но точно, когато очаквахме развитие на темата, тя приключваше. Усещането ни за концерта беше като във фамозен ресторант в очакване на основното, което пристигаше на малки порции от ордьоври.
Тези „хапки музика“, които може да се състоят и от една нота, както каза самият унгарец, са един рядък лукс в днешния музикален свят, европейско съдържание в американска опаковка, романтизъм, представен като конфетен комерсиализъм. Без да е кич, Хаваши успява да събуди размисъл.
Трилогията, посветена на Шандор Петьофи загатна за връзката между революцията, любовта и смъртта, но това се случи, защото ние познаваме добре този автор и асоциациите със стиховете му не закъсняха. В първата част се чу „Вечер“ –
След залез пак
Покой и мрак
През облач лъч,
далечен глъч
О светлини!
В развалини
Във втората част в музикална форма се изляха стиховете:
Война вилней из цялата страна,
рушат се градове, димят села,
не секват вопли, трупове се валят…
Смъртта е сита – само не и кралят,
виновник за бедите, за клането.
Бесило направете за кралете!…..
И третата част, наречена Битката, зазвуча „Лудият“:
А виждали ли сте морето вие, когато ураганът го люлее
и сее в него като семе смърт.
А виждали ли сте ураган, като селяк със вила от светкавици в ръка?
Хаваши съчетава в себе си по интересен начин имиджа на звезда и земна топла личност, без която творчеството му би било празно. С това той печели публиката. Земното в него е наситено със звезден прах.
С него беше талантливата певица, цигуларка и флейтистка Едина Зиртес, известна още като Катерицата. Гласовият й диапазон беше просто невероятен и тя си играеше с нотите като с глина, извличайки невероятни форми на звуците.
В шоуто имаше и малък оркестър, симпатичен хор и куп професионални рок музиканти. Барабанистът и перкусионистът направиха чудесно шоу и дадоха на звуковата рамка един особен контур от ритмични тоналности.
Хаваши поддържаше вниманието и вълнението на зрителя постоянно. Той смеси Лакримоза на Моцарт с Кашмир на Цепелин, докато пътеки от огън и светлини пулсираха в зала 1 на НДК. Разбира се, композицията Сторм, която чакаха всички, взриви залата.
Перфектната организация и любезните домакини от Бг Саунд стейдж направиха преживяването запомнящо се!
Благодарим на Деляна Пехливанова, Дима Моллова и прекрасния им екип!
Фотограф Анастас Търпанов и личен архив
