Гласът на Лепс е неговата визитна картичка. От кръчмите в Сочи, през стадионите в Питер и Москва до Арена Армеец в София гласът му кънти като ураганен рев и помита равнодушието.

„Длъжен си да излезеш на сцената и да дадеш най-доброто от себе си, в противен случай просто не излизай!“ Няколко пъти му се случва да загуби глас преди самия концерт – излиза, извинява се и си тръгва. Без напъни и имитации.

Григорий Лепсверидзе (пълната фамилия на певеца) е роден на 16 юли, 1962г в Сочи, в семейство на работници. Има сестра.

В началото на 90-те Лепс изпълнява романси в хотел „Жемчужина“ и в локалите на Сочи, харчи всичко по казина, жени, алкохол. Въобще обичайните неща за един бохем. Гласът му е дрезгав. Наричат го „Новият Висоцки“, комуто той посвещава цял албум с кавър версии на негови песни. Но всичко това идва после. Лепс работи непрекъснато. Приятелите му го описват с много думи, но най-често го наричат „Трудяга“ – т.е човек, който се скъсва от работа. А заработените пари отиват за проектите му, но и за благотворителност. Тиха, но ефективна.

Известен е един случай, касаещ изстрелването му в орбитите на руската музикална естрада. В началото на века, когато не го канят на концерти и не пускат песните му по радиото, след негов концерт почитател го кани на масата си и го пита какви са му проблемите. Григорий Викторович му отговаря – трябват ми пари. Колко? Толкова… Ела утре…

Лепс взима парите, върши, каквото трябва, става звезда, после ги връща, дори става кръстник на децата на благодетеля си.

Казал и направил. Колко такива хора познавате?

За да добиете представа от първо лице кой е Лепс, ви предлагаме няколко негови откровения: „Събрал съм в себе си всички грехове, които може човек да вмести. Толкова са много, знам всичките си демони, някои от тях, лично – в лице… Боря се с тях, а те с мен.“ И още „Бог, който виси на стената, постоянно спори с Бога в мен

С демоните си човек трябва да се отнася честно – иначе нищо от онова, което постигаш, не би било възможно.

Иначе самият концерт беше като на един дъх.

„Всички казват да не пиеш, аз пък казвам – трябва!“ – раздра въздуха и пътуването започна! Залата изригна. Новите песни бяха приети добре, макар и непознати за повечето хора в залата. Всички чакахме хитовете – Самый лучший день, Натали, Купола, Лондон, Она, Зеркала, Рюмка водки на столе, Я счастливый, Что можеть человек, Я тебя не люблю, Белая вьюга и други химни, които милиони хора знаят наизуст. В залата имаше основно руско-говорящи, русофили и просто любопитни. Уверени сме, след „дебюта“ му на софийска сцена, се появиха нови почитатели.

Тъй като имаше изрична молба от екипа на музикантите да не се правят никакви снимки, кадрите в статията са от архива на певеца. Организаторите от Дегрис Евентс се бяха постарали всичко по организацията да мине по учебник. Отделно благодаря на Виолета Гармашевская за бързата реакция и отзивчивостта!

 

Найден Йотов и София Степанова