.

…или изкуството да плуваш сред вълните

Една случка от преди около година или малко предистория:

Допускам, че сте запознати с факта, че заслугата за повечето приятни и нестандартни събития е на хора, които не се славят с това, че творят такива. Да, творят. Това да създадеш събитие, също е вид творчество.

Но нека си поговорим повече за една по-необичайна случка. Преди около година, членовете на Doesn’t Frogs и Comasummer, решават, че ще напълнят club Mixtape*5 с любимите си стилове и обявяват събитието Rocket Psyence Night.

На 14-ти май се обединяват феновете на psych, surf, noise, post – rock стила, създавайки си незабравима вечеринка. Преди около месец, тази идея доживя втората си годишнина и празненството бе под формата на двудневен фестивал, пак в “Касетката”. Разликата бе, че този път показа как се развиват тези стилове не само в страната, но и около нас. Шест банди, три държави, две вечери, няколко бири (ок…доста) и безброй настръхвания от звуците в изменящата формата си зала.

Фестивалът…

 

 

Денят е 13-ти май. Навън не е особено приятно, не ми се занимава с хора, нито пък ми се пие.

Закъснявам за единственото събитие през този месец, заради което бих оставила домашната идилия след работа. Може би, защото знам, че ще се чувствам като вкъщи.

Стигам до клуба, всички все още са отвън. Ясно личи, че има някакъв проблем – първата банда закъснява заради саундчека. Няма значение, тъкмо има време за бира.

Заприказвам се наоколо и преди да се усетя вече сме вътре.

Началото поставят The John & Space Rebel Gang – енергична банда позната на сцената в Македония от 2007 г. Започват да ни пълнят ушите с psychоdelic surf от 60-те с примеси на disko, punk, indie и post- rock.

Изведнъж олеквам. Отпивам си от бирата и малко по малко това къде и с кого съм, губи значение. Момчетата от Скопие са идеалната загрявка преди тренировка.

Време е за глътка никотин и глътка разговори. По пътя обратно, чувам предположения за развитието на вечерта и части от разговори, които, ако се опитам да обединя, навярно би се получил диалог от някоя книжка на Зюс.

Вътре тъмнината все още властва, но не за дълго. След малко, някои от прожекторите бавно се задвижат в ритъм с появяващите се звуци.

И ето, излиза първата българска група. Музиката на Doesn’t Frogs e някъде между The Soft Moon и Sonic Youth. Ако е планета от слънчевата система, със сигурност би била тази, за която учените имат най-малко сведения. Doesn’t Frogs oтварят портал към някаква бездна, която те всмуква и по пътя изтрива паметта ти. Оставя единствено емоциите, които са решили да ти внушат. В момента момчетата записват нов албум и скоро ще има нови измерения, из които да се шляем.

Малко реалност, а след нея…

Чувам настройване на инструменти. В главата ми звучат като пирон, който се вклинява в стена, докато звукът римтично се усилва. На него се закача табела с надпис – “Psychedelic Trips To Death”. Нещо в мен ме кара да вляза през вратата, появила се под нея.

Изведнъж съм на плаж, но все още не е лято. Безлюдно е, а първите тонове от китарата са мидичките, върху които стъпвам. Всичко е в объркани тонове, сменящи се, движещи се, плаващи. Не знаеш, какво ще се случи, но си спокоен. Вярваш на течението. И не оставаш разочарован.

PTTD започват да си дълбаят море през 2010-та. Пет години по-късно кръщават първото си EP “LOVE ‘N’ DEATH. Приемам, че това е разстоянието от прилива до мястото, на което вече не стъпвам на пръсти. До тук водата е с вкус на сладка безнадеждност, наследена от The Jesus and Mary Chain, Singapore Sling и най- тъмната страна на The Brian Jonestown Massacre.

Ето че приключваме за днес, а аз съм още там, докато публиката оредява. Оставам сама в залата. Интересно ми е какво следва. Докато вървя към следващата дестинация за вечерта, тази мисъл продължава да ми шепти от ъгъла. Искам да продължа да плувам.

…още една случка

Ден втори. Отново съм в морето. Този път върху сърф и се боря с гравитацията и поднесените ми условия. Не закъснявам, даже напротив. Всички знаят, колко са ми любими The Black Swells. Този път съм в познати води и поздравявам сцената с приветлива усмивка. Успявам да запазя равновесие върху вълните, докато са започнали да се движат перпендикулярно. Забравихте, че не сме в нашия свят, нали? Тук нещата нямат дефинирана посока. Музиката също е такава, кара те да останеш изумен, защото изобщо не си очаквал, да е толкова искрена. Разбираш я когато чувстваш, че и ти си разбран. А нали това е смисълът?

Вятърът затихва. В морето съм с двата крака, отърсвам се от инерцията на вълните. Поглеждам към тълпата отвън – реалността, някак тя става все по-далечна.

Завесите се вдигат. Прожекторите също. Нюансите не са донесени от тях обаче. Поглеждам надолу към краката си, започвам да виждам отвъд. Дворцови и някакви си други особи танцуват(плуват) около стъпалата ми на фона на Hurricane love. Comasummer, декорират подводната бална зала с картини на The Black An- gels и Black Mountain, с мека мебел от Queens of the Stone Age и с осветление, чиито крушки светят в цвета на The Doors. Следващо измерение със собствен сюжет. Изведнъж си пожелаваш тази история да е твоя. Гмуркам се и я изживявам в рамките на това изпълнение. Танцът приключва и двойките бавно се оттеглят по местата си.

Цигара и социализация? По-скоро не, не искам да изпускам нищо от края.

До сега все пак бях близко до повърхността. Не остана много време. “Whereswilder”? ме питат в дълбините. А там звукът е изменен. Под водата чуваш непознат език. Събираш всички парчета и разбираш.

“In summer I was feeling right
For the first time
As I was growing up to find 
The best ride so far in life”

Пожелавам Ви такова лято. Като заключение оставям това:

“I saw the sun coming down 
I saw that trees were falling 
And I don’t know how long 
It will get me to forget.”