EXIT Festival, Serbia 2016

И тогава идва един по-специален четвъртък. Втората седмица на юли. Четвъртък, в който тръгваш към Нови Сад. Четвъртък, който е начало на приключение, оставащо завинаги в сърцето. Защото някъде там на север от Белград по течението на Дунав има един остров с една много специална крепост, на която се случват вече 2 десетилетия едни много специални събития. И през 2016 педалът на газта беше настъпен до край, за да стигнем до Нови Сад колкото може по-бързо. Паркираме в центъра, 3 следобед е. Слънцето пече, пиенето е студено. Пулсът на целия град е ускорен. Всички са готови за пристигането на десетките хиляди меломани, мечтатели, купонджии от всички националности. Самият град е облечен с типична австро-унгарска архитектура и определено се отличава от всички останали градове, които са разположени на юг. Интересен факт е, че Нови Сад никога не е бил част от Османската империя, това може да бъде усетено с космополитното поведение на местното население – те са с топъл балкански манталитет, готови да приемат непознат у дома си и да го почерпят с турско кафе. В същото време това са хора, които ще приемат за нещо нормално две момичета да се прегръщат и целуват на пейка или пък мъже облечени с поли да скитат с изгрева на слънцето. Чисто исторически и географски би било много трудно феномен като ЕXIT  да се зароди на друго място в Европа. Той съчетава най-доброто от Балканите и Запада.

С приближаването на залеза идва моментът, който е чакан цяла година. Хиляди хора преминават моста над Дунава към острова на свободата. С всяка крачка напред крепостта става все по-голяма и истинска. По-неопитните гости надигат бутилките храбро, още преди да са стигнали до портите, но останалите от нас знаят, че EXIT не е място да отидеш и да се разбиеш за два часа. Ти си тук, за да можеш четири дни непрестанно да пълниш душат а си с положителна енергия и да се освободиш от всичко, което те е задушавало в обикновения свят на ежедневието.

т срещу репресивния режим на Милошевич и войните с бившите републики на Югославия, точно както в края на 60-те Уудсток е създаден, за да обединява хората чрез музика. Значимостта на това послание е също толкова актуална сега, в трудните времена за Европа. Затова е важно фокусът на младите да не е върху различията помежду ни, а върху това, което ни кара да се чувстваме като една група. Забавлението и споделените нощи под звездите с хилядите хора от всички краища на света определено са средство да намерим общ език.

Безспорно и тази година духът на фестивала се усеща с всяка стъпка в крепостта – гостите от всякакви националности се движат с блясък в очите, сцените са озвучени много добре, осветлението е на най-високо ниво, центровете за хранене са достатъчно разнообразни (включващи и добре познатата ни сръбска скара). ЕXIT все пак е еталон за доброто организиране на фестивали – от входовете и изходите (които са достатъчно бързи за хилядите преминаващии) през адекватните охранители до различните ексцентрични забавления, които са пръснати между 15-те сцени в крепостта. Всеки елемент е премислен добре. И неслучайно екипът на Екзит е печелил не една или две престижни световни награди в сферата на фестивалната индустрия. Тук обаче идва моментът, в който може да бъде посочено, че част от магията на това емблематично ежегодно издание липсва. Няма достатъчно хомогенност на лайнъпа, музикалната програма през 2016 беше разпокъсана и, въпреки че на всички големи сцени ставаха добри партита, имаше множество моменти, в които цялостният подбор на изпълнителите куцаше. Нямаше обикновеното множество от качествени малки групи и изпълнители, които да забавляват разнообразните фенове. На малките сцени преобладаваше прост пълнеж на банди, които свиреха пред прекалено малка аудитория. Големият пирон в ковчега на фестивала бе странният избор за хедлайнери и подредбата на програмата за главната сцена – след име като George Clinton на сцената като корифей на вечерта се изправи известният главно със светлинното си шоу – David Guetta, последван от в пъти по-кадърния Wilkin- son.

По същия начин на закриващия ден Wiz Khalifa направи добър концерт, оставящ приятни спомените в съзнанието на фенове си, но преминаването от него към The Prodigy на една и съща сцена с 45 минути пауза между тях предизвика поток от преминаващи и променящи се публики. Подобна критика, разбира се, е съпътстваща за всяка идея, която се разрастне от малък проект в мега индустрия. Усеща се една доза корпоративност в цялостното организиране на мероприятието. И тук трябва да се подчертае, че на феста – като никога – този път просто нямаше по нещо за всеки. Този Екзит ще го запомним с изкъртващите електронни мотиви на денс арената дълго след изгрев слънце, четири изпълнения на главната сцена и, естествено, прекрасно осветленото дърво, което избрахме да замества изпълнението на David Guetta, докато се тъпчехме с плескавици.

324 години след построяването на Петроварадинската крепост, 16 години след първото издание на фестивала – Екзит продължава да презарежда публиката си с емоции, които са уникални в света на фестивалите и музиката. През 2017 ще се честват 50 години от емблематичната 1967, когато Лятото на любовта беше катализатор на освобождаването на много поколения млади хора от консервативното и деструктивно минало. Темата на фестивала ще е “The Summer of Love” и ще е в духа на хипарските ценностти – свобода на изразяването, споделена любов и безсънни нощи. Надяваме се за този празник да коригират тазгодишното недоразумение откъм подбор на изпълнители. Очакваме много танци, слънце, плажуване и къпане в Дунав, скандални запознанства и всякакви други приключения, естествено ако има смисъл да отидем. След тази година все повече клоним към посещение на палавата малка сестричка на Екзит, която от 2 години насам пренася духа на фестивала от Нови Сад в Будва (Черна Гора). Морското издание, което се провежда 1 седмица след Exit и се нарича Sea Dance Festival, вече спечели множество награди и сърцата на своите гости.