Или как една парти концепция се превърна в институция
Ако до скоро не беше, да си кичозен се оказа доста яко. Хора смесващи електрикови цветове с леопардови щампи, халати тип “махараджа”, цигарета и тюрбани, диско-фънк облекла и всичките им прилежащи аксесоари, под съпровода на берлинско техно, итало диско или някоя винтидж пънкария. Това е само част от хипнотичната реалност на партитата We Like Kitsch, които всеки месец ни оставят без дъх, но с най-добри спомени вече трета година.
The beginning
***
Появата на култовата парти концепция “We Like Kitsch” съвсем не е спонтанен акт. Или по-скоро е такъв, но зародил се в следствие на естественото развитие на DJ кариерите на Julieta Intergalactica (alter ego-то на илюстратора от руски произход Ясен Згуровски) и китаристa Иво Стоядинов – Charlie (Babyface clan, Imbeciles & the Poison Umbrella, Les Animaux Souvages), към които (все така естествено) се присъединява и легендарният музикант, публицист, радиоводещ и фронтмен на култовата група Babyface clan – Насо Русков, който играе ролята на “the twisted selector”.
За любопитните:
Какво е “кич”
Произходът на думата е немски и датира някъде от средните векове. Тогава тя е използвана само в негативен смисъл: бегло и безвкусно копие или проява на лош вкус в даден стил изкуство. В края на 19-ти и най-вече в началото на 20-ти век думата става обект на изследване от редица философи, като на нея вече не се гледа като дума със задължително отрицателно значение. Кичът се оказва неделима част от начина на обличането, поведението, творчеството и въобще живота на редица велики артисти в течения като сюрреализма, авангардизма, абстракционизма, поп арт и множество други течения през последните два века.
В наши дни значението на думата има още по-широк смисъл. Кич може да се нарече всяко поведение, израз, артистична проява или форма на публицистика, което претендира да има нещо общо с изкуството или културния живот, но всъщност е само поза и просто имитира или иронизира формата и функцията на автентичното, без въобще да има за цел оригиналност и даже напротив – нарочно видима фалшивост и ирония. Чудесен пример за това в последното десетилетие е “меме” културата.
В този смисъл думата “кич” дава нови, по-широки граници в свободата на личното изразяване по-един особено колоритен и интригуващ начин.
The music
Музикалната линия на We Like Kitsch e с осезаемо Disco и Dance звучене, силно напомнящо дискотечния амбиент през 70-те, 80-те и 90-те години в Италия, Германия и Англия. Най-общо стиловата съвкупност на тримата може да се рамкира в жанровете Disco, New Wave, Post punk, Electro и House. “Всичко пред, което пише electro”, посочва Julieta, “както и acid, и italian wave”, като понякога пуска и някое българско или руско естрадно парче. Charlie пък посочва Italo Disco, Glam rock и Minimal Wave. Насо на свой ред се простира предимно във френското, английско и като цяло европейско ъндърграунд електро.
Каквото и да изреждаме тук обаче ще е малко, защото експериментите зад пулта по време на We Like Kitsch никога не спират. И точно там се крие чара на иконичното трио.
The magic
Цигарите отпред, сексът в тоалетните и по тъмните ъгли на “6-ти септември” и “Вазов”, питиетата, танците, разговорите, смехът… Всичко това, случващо се в меланжа от хора, субкултурното разнообразие от индивиди, дошли да се забавляват непретенциозно на “кича”. Хора от всички кръгове на обществото хомогенно общуват и се веселят, както никъде другаде в София и въобще.
Кичът е свобода, дами и господа, свободата да се изразяваш.
We Like Kitsch 3rd Anniversary
Блиц интервю
Дефинирай думата кич:
Насо: В зависимост от това, за кого и/или за какво става въпрос може да е „безвкусица“ или „безгрижна ирония на претрупването“.
Чарли: Оставям го на Жулиета
Жулиета: Антоним на скука. Пънкария. Чаровно чупене на рамка. Анти-магнит за комплексирани умници.
Какво трябва да представлява съвременният бохем?
Насо: Знам какво НЕ трябва да представлява – некъпан мързеливец, който се представя за артист, без да е сътворил нищо съществено.
Чарли: Това са хора които имат времето и енергията да го правят 24/7. Aз не съм от тях.
Жулиета: Широко скроен, образован, любопитен.
Личното ти мото е?
Жулиета: Прави нещата с любов. Усмихвай се.
Насо: Никога не съм имал мото.
Любимата ти алкохолна напитка?
Жулиета: Водка тоник.
Чарли: Просеко.
Насо: Не пия алкохол от четири години. Преди това беше водка…реки от водка.
За мен наркотиците са?
Жулиета: “Кутия, в която се крие баничка, на чиято повърхност със стафиди, е изписано: „Изяж ме“”, Луис Карол
Насо: Първо бяха вдъхновение, след това депресия, а сега – бегли познати.
Чарли: Отлитане за малко, сваляне на дрехите, докосване до друга реалност.
Животът извън сцената е?
Жулиета: Животът на зрителя.
Насо: Подготовка за сцената.
Чарли: Нямам време за друго, погълнат съм от това което правя.
Най-лудото място, на което си правил секс?
Насо: В лудницата.
Чарли: На детска площадка преди много години.
А къде още не си го направил?
Жулиета: Вариантите са много
Насо: У вас.
Колко често слагаш грим?
Чарли: 5-6 пъти в годината
Жулиета: 2-3 пъти в месеца.
Насо: Слагам грим на концерт, фотосесия или снимки за клип. Слагат ми грим по телевизията.
Най-голямото ми вдъхновение е?
Жулиета: Любовта.
Насо: Когато някой непознат ми каже: „Двата часа, които прекарвам на ваш концерт ме карат да забравя за цяла седмица гадости.“ Тогава осъзнавам реално ЗАЩО правим това, което правим.
Чарли: Музиката естествено.
Три любими групи/изпълнители?
Насо: Adam and the Ants, Bauhaus, Les Rita Mitsouko.
Жулиета: Boy George, Stacie Q, Nina Hagen.
Чарли: Velvet Underground, The Doors, Talking Heads.
Koй музикант би върнал сред живите?
Насо: Леми Килмистър, Фред Шишин от Les Rita Mitsouko или Принс.
Жулиета: (Джордж) Майкъл (Джексън).
Чарли: Бон Скот.
