Помните ли, когато се изгубихме във вълни от звук преди няколко месеца?
Аз – да. Беше лято, но не бях на плажа и не гледах влюбено към морето. Намирах се в София и то не просто в центъра, замечтана за морската идилия, ами в Mixtape 5, потопена в съвсем различни вълни, създадени от звук. Помня много добре, защото още не съм се намерила.
Rocket Psyence Festival за нас бе двудневна балада, разказваща контрастни емоции с всяко изминало парче, и решихме да си я запазим като саундтрак занапред. Едни от виновниците да си тръгнем от клуба с толкова много след тези две вечери са Comasummer, с които се запознахме малко преди фестивала.
Формират се в началото на 2014, като от тогава работят върху сегашното си смайващо звучене, смесвайки shoegaze, psych и desert rock елементи. За мен всеки път е трудно да определя групата и се учудвам, че от толкова чисти жанрове може да се получи нещо толкова комплексно. Всеки един от тях допринася със своята личност и синхронът на сцената е прозрачен. Пламен Печин, Николай Каракехайов, Владимир Лалов, Десислава Петкова и Иван Шентов са имената, които пренасят публиката в техния психеделичен свят, изпълнен с вариращи нюанси. Пък и няма как да не отбележа гордостта ми при наличието на жена-барабанист и подкрепата ми е почти автоматична само заради това завещание при това изключително изпълнено от таланта на Деси.
През 2015 групата издава дебютния албум “Out of the Sun” чрез американския лейбъл Custom Made Music, позитивно приет в страната и чужбина, заемайки високи места в специализирани класации в Англия, САЩ, Чили и Русия.
Когато се срещнахме миналият път, Comasummer заминаваха на турне с групата Whereswilder точно след фестивала Rocket Psyence, което зае челна позиция в класацията ми за невъзможни неща, защото турнето е било напълно безаварийно и гладко.
Нямаше как това щастие да продължи завинаги и тъй като решихме да се срещнем отново след второто им турне, се уверих, че няма изключения на правилото.
Този път Comаsummer пътуват с гръцката garage-punk група Nerrves, с която имат дати във София и Пловдив; Ниш и Белград, Сърбия; Зегед и Печ, Унгария; Зайчар, Сърбия; Серес, Гърция. Бидейки из Балканите, няма как преживяването да не е разнородно и често изключително иронично като разнообразието в настаняването и подхода на хората, с които са работили в различните държави. Нямаше как да не изпъкне сърбин, който е успял да затвори вратата на буса на групата така, че да не се отвори повече. Оказва се, че въпросният бус е бил главният виновник, и групата се е озовавала не веднъж в ситуацията, в която се сближава, бутайки колата. Докато ми разказваха историята, реших да ги уверя, че щом най-накрая са имали проблем с превозно средство по време на турне, значи, че са преминали на следващото ниво. Аз се смея и се изказвам иронично, но те в отговор ми споделят, че готвят албум за тази година..
Аз вече нямам търпение, при положение че слушам EP-то постоянно, така че докато чакаме албума, ви съветвам и вие да се вманиачите в EP-то.
