След дълга пауза в поредицата ни Rooftop Sessions, отново се връщаме с една относително нова българска група – Saint Electrics.
Като малки всички сме си представяли да сме на сцена, с китара (заместена от какъвто и да е предмет на разположение в момента), пред огромна публика стил „Уембли“, която припява с нас, докато пеем алтърнатив-инди-рок парчета, а зад нас мащабни визуализации текат и цялата група подскача в ритъм.
Аз лично си признавам, че съм си мечтала да бъда барабаниста, но това е съвсем друга история, която ще разкажа друг път. Пък и с моя ръст на такъв концерт едва ли щях да се виждам особено в дъното зад барабаните.
Но нека се върнем към реалността. Превъплъщението на тази обща фантазия в реалния свят, а по-точно локално, са Saint Electrics, които просто няма как да не познавате. Гриша Георгиев (бас/основен вокал), Мирослав Иванов (китара/вокал) и Деян Драгиев – Даката (барабани) са три имена в основата на нашата сцена от много години, преминали през безкрайно много проекти и една значителна школа, която прозира във парчетата им.
След основаването на групата през 2009 година, Гриша и Миро минават през естественият процес на всяка нова банда с няколко различни човека, като през 2014 г. Даката намира своето място в състава и така формацията добива своята цялост.
През пролетта на 2014-та година излиза първият им сингъл “Pissed Off” от предстоящия албум Keep Me Calm, последвано от “Burning Bitter Sour Romance” през зимата на 2016-та година, към който е заснет и първият клип на групата. След него третият сингъл “Locked in This Town” е парчето, чрез което печелят награда на БНР, а именно участие във фестивала Eurosonic Noorderslag 2018, към което също е заснет клип от Господин Господинов – Гепи. С едно от парчетата от албума влизат в компилацията “Credit to the Nations”, a със още две във “Jack Daniels”.
Тази година в нашата акустична поредица Rooftop Session имахме честта да заснемем две парчета, като това е първото – Train Robber’s Bridge и определено нямахме търпение да издадем този епизод.
Има нещо магическо в стоунър-рока на залез слънце, като комбинацията между музика, светлина и гледка е абсолютно пленяваща. Надядвам се сами ще можете да усетите поне малко от това, което изпитахме ние по време на заснемането. И не говоря за вдигането на кубе и бас каса с въже на покрива на 60 метрова сграда, а именно онзи тип пренасяне в собствени мисли с усилено до дупка парче на слушалки, енергично и същевременно носталгично. Именно това представляват и всички парчета в албума Keep Me Calm, който безспорно предлага ясното и изразено звучене – чистата енергията на Saint Electrics.
Предстоят им два концерта, в Пловдив и в София и силно Ви препоръчваме да чуете албума на живо – съвсем различно усещане е и определено си заслужава.
Оставяме на вас да прецените – и знаем че ще ви върнем поне малко от онази невинна Уембли фантазия, която голяма част от нас са имали в детските си години.
