Как бихте описали американска банда, формирана от български певец? Най- логичният отговор е “слънчев танц”, поне ако използвате американският индиански език Лакота.
– Оо, не е ли така?
Добре, тогава явно ще трябва да слушате Kan Wakan, за да разберете връзката. Но първо нека ви представя създателя на групата – Георги Линев.
Добре, тогава явно ще трябва да слушате 
Роден в България и отгледан в семейство на артисти, той се мести да живее в Сън Вали, Айдахо. По това време Георги главно се занимава с футбол, поне докато не се разболява от рядка форма на рак и не се налага да се откаже от кариера в играта. Докато се бори с този огромен проблем, започва да свири на китара, учейки се главно от блус артисти, като Steve Ray Vaughaun. Впоследствие, след като се преборва с рака, се подготвя за медицинска кариера, която в крайна сметка на 18 г. зарязва, за да се отдаде на музиката. Пътешествието му не спира дотам, последва местене в Сан Луис Обиспо, Англия и накрая през 2010 се завръща в Щатите и се настанява в Холивуд. Тук съвместно с китариста и продуцент Петър Потьонди създава проекта Kan Wakan. От тогава до сега проектът е напреднал значително, в това мога да ви уверя лично, тъй като го чух със собствените си уши в София.
Дълги години живях извън България и понякога осъзнавам, че е много лесно да забравиш откъде идваш, поне ако не ти се налага, но това не е случаят на Геори Линев.
– На 24 септември се проведе първият от двата му концерта в София, в клуб Terminal 1. За нещастие нямах възможността да бъда там, затова ще ви разкажа за втория, на който успях да отида, а именно на 21 октомври в Sofia Live Club.
Шоуто започна в 11:30 и ми остави достатъчно време да изпия една чаша вино и да обърна внимание на добрите визуализации, които се въртяха на екрана. Те сами по себе си създадоха една потопяваща обстановка. Нямам представа какво представляваше миналото им участие. Първо, защото не обичам да знам точно какво да очаквам, и второ, защото не исках да чувам никакви спойлери за самото изпълнение.
Светлините угаснаха напълно и на сцената излезе Георги. Около него видях и познати лица – басистът на Southwick – Евден Димитров, както и барабаниста Васил Вутев. Атмосферата стана по-нежна с появата на цигулки, докато отдолу течеше традиционна българска мелодия, придружена от красивите гласове на хор “Авигея”. Интродукцията разполагаше с всичко, което можеш да очакваш от смесица на българска и американска музикална култура. Инструменталите разполагаха с амбиентни елементи, които в съчетание с традиционни вокални линии даваха живот на един изцяло нов вид съвременен фолклорен звук.
След това обещаващо начало, започвайки с “Molasses“, съставът изпълни поредица от хитовете на Kan Wakan. Мястото на Еле Олсън на сцената бе заето от Десислава Андонова, която поразително възпроизвеждаше тембъра на певицата и оставяше впечатлението, че парчето е изцяло нейно. Истина е, че способностите на Деси са известни от години и са се проявявали в не един или два проекта, но способността й да пресъздава чужд тембър, докато допринася собствени елементи към изпълнението на песните, е нещо още по-впечатляващо и рядко. Искрено се радвах, като видях, че Деси ще е главната певица на шоуто.
След Molasses последва промото на “I Would” , което пренесе всички към спомените за избледнялата любов. Забележителната му композиция звучи още по-впечатляващо, когато е на живо. Песента показва една тънка, но силна разлика между композицията на предишния албум и това, което предстои сега, пресъздаваща почти буквално посланието “Move On”. Влиянията са същите, лесно уловими, но ясно израснали. Както казах, Kan Wakan определно са изминали дълъг път и всяка следваща композиция звучи като голяма стъпка напред.
Не след дълго сцената става доста пренаселена и то главно с български артисти. Наред с Евден, Васил и Деси, се качва и Божидар Василев известен като Trombobby, естествено допринасящ към стотиците различни жанрови елементи. Неразделна част от колектива бе Тиен Нгуиен, много близък приятел на Георги Линев, както и продуцент, певец и китарст, известен като SAÍGO. Естествено той участва в шоуто като китарист и певец. Когато започна да пее, Тиен изуми всички със завиден вокален диапазон, за който, без да лъжа, изпитах известна завист. Кой не би ? Преслушах парчетата му, които можете да намерите във фейсбук страницата му SAÍGO, и честно казано се влюбих в синтеза на нео-джаз, експериментален соул, съчетани с комплексни и семпли елементи. Толкова ме впечатли, че през последните две седмици се превърна в ежедневния ми саундтрак. Затова благодаря ти, Тиен! EP-то му ще излезе през 2017 г. и аз вече нямам търпение да го чуя. Заедно със Саиго на сцената бе и Aled Ordu, допринасящ точния контраст с дълбоките си вокални линии. Неговият дебютен албум “Dust” е точно морeто от “соул музика“, в което искате да се потопите, оставяйки желанието да се върнете към реалността.
Когато изпълнители като тези на сцената са така изкусно събрани и пресъздават толкова широк диепазон на музикален фон и елементи, концертът вече не е просто удоволствие, а буквално прехвърляне на слушателите в света на посланието и неговата композиция. Познавайки сложния път, който Георги Линев е преминал, е впечатляващ фактът, че не е забравил откъде е тръгнал и това е най-вече видно в артистите, които е подбрал за сцената, а именно главно български.
Сигурна съм, че скоро ще последва нов материал и се надявам всички ние да имаме възможността да чуем и усетим емоцията му. Но докато чакаме търпеливо този момент, ви предлагам да си налеем по чаша хубаво вино и да се потопим в “I Would”.
