Каквото и да кажем за Краля на валса – Андре Рийо, то няма да е достатъчно.

Този уикенд (16 и 17 юни) софийската публика стана европейска, а столицата ни зае своето място сред другите градове, щастливи да приемат маестрото на сцената си.

С невероятна лекота Рийо разказва истории, които стават част от изпълнението и песента заживява в сърцата и умовете ни. Така не остава безразличен зрител. Всички ставаме съучастници в това пиршество на сетивата. Феерия от звуци, цветове, поднесена с подходящия декор, който струи монументално от извитите екрани зад оркестъра. Звучат избрани творби от Пучини, Верди, Щраус, Орф, Андрю Лойд Уебър, Емил Димитров…Репертоарът на оркестъра е толкова голям, че можеш години наред да го слушаш на живо и всеки път да откриваш по нещо ново.

Концертите на Рийо се отличават и с кратките, но въздействащи послания, които са запазена марка на маестрото. Той винаги напомня за глобалните теми на живота ни – децата, планетата, любовта и музиката, без която нищо не е същото.

В неговия оркестър все се намира по някой палав музикант, който „разбира“ композициите по своему. Във „Валса на кънкьорите“ колегите по сцена решиха, че ще пият и пеят (духовата секция!) и съвсем по бохемски поеха нещата в свои ръце. Рийо хвърляше закачливи погледи към публиката, като към деца, с които играе. Стана забавно. Градусът се покачи (буквално) и емоцията завладя 11- те хиляди души в залата. В това е и главното умение на Краля на валса – да поднесе класиката на достъпен език, без да й отнема от достойнствата, както правят други негови колеги в прекален стремеж да бъдат оригинални.

Още с излизането си на сцената с бодра маршова стъпка целият оркестър засия под светлините на прожекторите, а шумолящите разноцветни рокли създадоха загадъчна суматоха. След антракта се появиха български гайдари и заедно с мощния тъпан, страдивариуса на Рийо и шотландската гайда, ни разказаха една високопланинска история.

Бисовете бяха поне осем и преливаха един в друг като цветни бокали на радостта. От потона се посипаха стотици балони. Вдигнаха се чаши и наздравици. Пирът сякаш започна сега.

Апотеозът на вечерта дойде с „Моя страна, моя България“. Българският трибагреник засия на сцената и за момент Рийо дори изчезна зад него, като че с шапка-невидимка.

Публиката остана доволна, музикантите се раздадоха напълно и след близо тричасов концерт усещането беше, че цялата зала е била транс-галактически кораб, с който са прекосени вселени от музика.

Благодарим на организаторите от BG Sound Stage и на Маестрото, заедно с целия му екип. Специално внимание заслужава българката Кремена Минева, която е концерт-майстор в оркестъра от близо 20 г. Тя превеждаше на сцената и това придаде особена топлина в цялата атмосфера.

До нови срещи!

София Степанова & Найден Йотов