Цялата баня е изпълнена с гъста пара. Дишането му движи пластовете влажни облаци и придава сюрреалистично усещане на пространството. Токът спря, точно когато си сложи шампоан на главата. Тези неща винаги стават точно в този момент. Сега две свещи, запалени на тоалетната чиния, са единственият източник на светлина. Той погледна в огледалото. Едно размазано нищо. Прокара ръка и остави следи с пръсти, точно толкова тънки, че да види отражението на очите си. Видя дълбоките си сенки и помисли откога ли не беше спал повече от три часа? Откога ли не беше ходил на работа без махмурлук? Кога по дяволите щяха да го уволнят. Как изобщо му даваха да ходи в този вид? Защо точно тази вечер се прибра толкова рано вкъщи? Въпросите пулсират в слепоочията му. Стори му се, че фугите между плочките отразяват бледата светлината и формират клетка – 12 квадратни метра затвор, в който сам се вкара. Погледна часовника си – 12:03 сутринта. 13 октомври. Капките вода се стичат от косата надолу по жилавото му тяло. Кокалчетата на юмруците му парят. Липсва най-горният слой кожа. Отново. Отново след работа отиде да удря чувалите и другите агресори в залата. И отново след това отиде в бар Бекярд, за да се налива. Отново беше първи в бара. Барманката каза “отново” с въпросителен знак в края на изречението. Той кимна и получи пред себе си бутилката. Отвори я и си сипа. Отдавна вече беше се превърнал в автентичен, неслагащ си лед в пиенето, пияница. Все пак това са вече няколко месеца постоянни тренировки.
Отново пусна душа в банята. Изгарящо гореща вода. Застана под нея. Обичаше изгарящо горещо. Като устните ѝ. Като бедрата ѝ, докато са увити около кръста му. Като очите ѝ, когато му крещеше. Като слънцето на девствения плаж в онзи морски следобед, когато лежаха с часове и се гледаха в очите и си повтаряха “Обичам те”. Не, аз те обичам. Тогава аз пък те обожавам. Искам да правя секс с теб във всеки ден от живота ми. Ти не ме обичаш, искаш ме само за секс. Ей… това не го ли казват момичетата? Обичам те. Целуни ме по очите отново. Извади розето от хладилната чанта! Не мога, искам да лежа и да гледам отражението си в очите ти. Обичам те. Вечерите в Бекярд протичаха прекалено еднакво. Към 1 вече имаше хора. Неговата бутилка беше пълна до средата или празна до средата, зависи дали си оптимист или песимист. При всички случаи, ако си реалист ще знаеш, че тя ще свърши скоро.
Петък, 13 октомври. Това беше датата, в която щеше да е сватбата. Не беше ясно защо точно днес трябваше да е. Но някъде в средата на лятото, когато лежаха под следобедното изгарящо слънце на пясъка до Черно море решиха 13-ти. Точно бяха извадили бутилката с розе от хладилната чанта.
Той погледна сапуна на решетката в стената. Не го беше ползвал, откакто тя си тръгна. Винаги предпочиташе душ гелове. Сега прокара сапуна с нейната плът по тялото си. Заболя. На плочките има бутилка вино. Докъде е пълна зависи от това дали си оптимист или песимист. Реално скоро тя ще свърши. Както свършваше всяка вечер в 2 часа бутилката му с уиски в бар Бекярд. Понякога там имаше от онези жени, тип мръсни нощни котки, които искат да бъдат прибрани. Искат да бъдат чукани. Искат да почувстват малко топлина, малко любов. Малко нещо да имат в себе си. И след това да си тръгнат сами, защото ги е страх, че отново ще бъдат изхвърлени на улицата. Понякога в Бекярд има такива жени-котки. И понякога той ги прибираше в дома си. Даваше им мляко. Даваше им го по 2-3 пъти на вечер. Те поемаха млякото сладко с котешките си устни. Оставяха ноктите си по гърба му и си тръгваха. Той ги мразеше. Мразеше и себе си, че е опетнил леглото, в което лежаха заедно с нея. Спря душа. Още няма ток.
Усети, че е време да направи нещо с живота си. Защото тази вечер си тръгна от Бекярд в 11:30, само час след като почна да си пие бутилката. Излезе от банята. Още с напълно мокра кожа си обу дънките. Чорапите. Тениската се разпра от напъване. На толкова мокро тяло не е лесно да се обличаш бързо. Взе си цигарите, помисли кога ли ще дойде токът. Дали е платен изобщо? Взе ключовете от колата. Запали двигателя. Може би ако го спрат, няма да го заключат. Пил е 200-300 грама уиски и половин бутилка вино. Тръгна спокойно. Знаеше къде отива.
В нейния апартамент. Беше достатъчно умен да си извади чифт ключове, преди да й ги върне. Дали тя беше достатъчно умна да смени бравата? Паркира пред сградата. Запали си цигара. Повика спомена в съзнанието си за първата им среща. Беше толкова красива. Четири години всеки ден беше толкова красива. А сега е с толкова грозен. Толкова висок и грозен античовек. Защо го направи? Защото се уплаши? Защото той беше прекалено мълчалив през повечето време. Защото не се интересуваше от новите коли? Защото искаше само нея. Не му трябваха пари. Само тя, плажът, хладилната чанта, розето и Черно море. Защото не виждаше смисъл от барове и клубове. Пиенето и музиката са за котките на нощта. А те винаги са самотни и тъжни отвътре. Отвън са горди и лъскави. Цигарата беше свършила. Спомените го объркват. Но той знае защо е тук. Извади ножа от жабката. Входната врата се отваря с резервните ключове. Стълбите. Пред вратата ѝ е. Толкова пъти беше стоял пред тази врата с цветя в ръка. Сега в ръката му има 25-сантиметров ловен нож. Вкарва ключа. Той влиза мазно в познатата дупка. Завърта. В апартамента е. Тъмно е. Сигурно спят. В нейното легло. В тяхното легло. Реши го. Не му трябва ножа. С толкова ярост в себе си оръжията са излишни. Пусна го на земята и ритна вратата на спалнята. Те скочиха стреснато от леглото. Тя беше толкова красива и гола. Неговото момиче. До него. До тази гад. Какво правиш тук? Той какво прави тук. Ти нямаш право да си тук. Ръцете му са свити в юмруци. Гадта прави грешката да тръгне към него. Той го удря и сваля на земята. Почва да го налага с крошета в лицето. Тя крещи и скача върху гърба му. Гадта се съвзема и се опитва да удари, но уцелва нея в лицето. Тя си удря главата и губи съзнание. Груба грешка, гад такава. Удари. Тупаници. Точно както чувалите. Тях може по един час без почивка да удря. А гадта само след десет минути спря. Вече нямаше какво да удря в гадното му лице.
Отвори си очите. Още е в банята. Време е. Време е да изтрие тази сцена от въображението си. Днес си тръгна от Бекярд рано. Защото е 13 октомври. И е време да продължи напред. Токът дойде.
