П

Вчера, днес и утре

Вчера е катран, смесен с хризантеми и самота
Само тих поглед през ключалка на врата 
Златна, лилаво-споделена
Топла, нежна, обливаща зора
С мирис на нощта
С усещане на първата
Която беше сбъдната
Затова всяка следваща няма да има същата 

Няма да е вълшебно-уникална
В тишината дори небрежно музикална 
Никога няма да е онова цялото
А две парчета изпълзяли от изгорялото
Благодаря ти,
че ме чакаше когато излизах във нощта,
че в киното стискаше точно моята ръка,
 че с теб споделях всяка мисъл. 
Благодаря ти, че беше моят смисъл

Някога утре,
Гледаме залезът заедно 
Облаците ни говорят замечтано
А звездите падат бавно 
Любов изпълва нашата душа 
Студено стъкло пълно с огнена вода 
Устни обгарят настръхнали бедра 
И тогава отварям очи, за да те позная 
Къде си? Как се казваш?