сиви, черни и зловещи
по лицето, зад гърба ми, във очите
чувам шепота на тъмнината
прокрадващата ръка във мрака
загалвайки косите ми в захласа
полека тя прикрива светлината
с плътен ореол от мрачен дим
наподобяващ златния венец на Рим
в широко отворените си зеници
виждам бляскавото отражение
на призрачната си душа
загърната в мантия по-черна от земните недра с усмивка неприлична и шепа от сълзи
допира бледия си пръст до пурпурните ми устни и с шепот лек отнема ми гласа
цвета
и силуета
оставя само тишината
и ехото на самотата…
Трети закон
всяко чувство
някога някъде
има равно по сила
в обратна посока
противочувство
някой някъде
върви към някого
някой на някого
обръща гръб
и се връща
Сън за огледална любов
Снощи странен сън дойде при мен
Бях в голяма бяла стая с десетки огледала
Във всяко едно имаше жена
И всичките излязоха от отражението И тръгнаха към мен
С всяка от тях бях спал
Някои бях чукал пиян в тоалетната на бар
С други свършвахме под откритото небе
На повечето знаех имената и помнех аромата
Те бавно идваха към мен
С лица безизразно сами
И една по една оставяха червило
На устните ми
В хронологичен ред
От онази снощи на кухненския плот Назад във времето
До началото на любовта
Те всички са тук със своя залез
Но аз нищо не мога да усетя
Само черно-бял спомен за минали емоции
Колко пъти изневерих ли?
Почти толкова, колкото ми изневериха Понякога си тръгвах тихо
А друг път крещях и…
Блъсках
Разбивах врати, прозорци
На парчета
Защото тя и тя и тя
Си тръгна
Дойде ред и на първата която Целувах
Да ме целуне
Да вкара острието надълбоко Точно в средата на гърдите
Не че не бях искрен когато казвах
Обичам те
На всяка една със сини, кафяви и зелени очи С дълги, къси, руси, черни и червени коси
С къдрици и кестеняви бритони
С лунички, с нежна кожа
С нокти впити моя гръб
Просто никога не можах да им го кажа По един и същ начин
Не можех да им покажа една и съща книга Да им изпея една и съща песен
Или да им подаря един и същи стих
И след десетата, след двайстата и след тях Вече нямаше как да не се повтарям
Но аз вярвам в любовта
Тя за мен може да е само истинска
И тогава спрях
Не можех да се повторя
Да копирам чувствтвата си с принтер И да давам фалшиви копия
Затова сега в тази стая Малко след като умрях Стоя и гледам първата Която
Обичах
И разбирам –
На нея дадох половин сърце
А на всяка следваща Половината от оставащото
