Лично съм впечатлен, че стигаме до заветното три на корицата ни. През годините, в които се развивам като професионалист, съм се сблъсквал с множество трудни проекти. В редица от тях проблемът е бил в съотношението между бюджет и реализация или, меко казано, абсурдното им съотношение. В крайна сметка всеки един от тях или се е реализирал на нивото, което позволява бюджетът, или просто е пропадал в небитието на добрите намерения. Бохемите генерално влиза в категорията на първите, като цялото му присъствие е висяло повече на ръба на ентусиазма ни и добрата идея отколкото на несъществуващата му печалба. След малко повече от половин десетилетие и в рамките на медиум, който всички твърдят, че умира, продължаваме да отразяваме, показваме и описваме това, което истински ни впечатлява и харесваме. Впечатляващото е и, че намираме все по-голяма подкрепа (надявам се това не е някаква подсъзнателна глупост, породена от злоупотреба с надеждата). Фактът, че стигнахме до 3 списания и обединихме толкова много музика, изкуство и думи в рамките на едни (макар и дигитални) страници и все още не сме се отказали, ме кара да вярвам, че не всичко опира до дупарата, свирката и парата. И не твърдя, че ние защитаваме високи морални ценности от християнски характер, просто държим на културата и на красотата, а не на пошлостта й. Ако доживеем 30-то издание и съм още жив, обещавам, нещо по-съкровено и одухотворенo като въведение. Засега ви оставям това и се връщам към чашата вино пред мен….
