И
ма много градски легенди за банда на име The Bedlam Club, лесно разпознаваема заради белите маски, които отличават присъствието им, но аз не вярвах на тези истории. Това естествено беше, докато не ги видях със собствените си очи на концерта на “Нова Генерация” в Joy Station. Оказа се, че легендите са истина. Първо – наистина имаха бели маски, и второ – звученето и композициите им наистина бяха уникални. Ще ги представя, така както сами го правят – Сам, клавиши и кларинет; Тав, двоен бас; Дим, барабани; Жорката, перкусии. Някъде между Русия и Франция, те избират да завладеят България със смесения си стил от кинематографичен, джаз, фриндж поп елементи (и многото други, за които мога да напиша поне две списания) и ако трябва да съм честна, от 2013-та насам те се справят доста добре.
Свъразхмесе с The Bedlam Club и имахме удоволствитео да се се срещнем с тях и да ни направят нещо като частно изпълнение, но това е друга история. Трябва да отделя няколко думи и на това, че всеки от тях влиза в описанието на добре написан герой, коренно различен от другите. Мислех си, че причината да са толкова трудни за описване от музикална гледна точка е, че всеки от тях допринася с различни елементи, точно както и в разоговора ни с тях.
Много съм ревнива за така нареченото частно шоу, но ето го и него –
