За да не забравяме

Помниш ли първата беля в детската градина, заради която ти дърпаха ушите, а първата среща с маймуните в зоопарка, или може би първото “ангелче” в снега, което направи?

Срамът от първата двойка в училище, първата прочетена книга, гордостта от вкараният гол, пропусната дузпа..? Първите приятелства, в които се врече, първият бой, който изяде незаслужено, тоя който нанесе на някой заслужил, първите си врагове? А спомняш ли си първите купони!? Със сигурност се сещаш и за едно напиване, което се радваш, че не помниш! Първото самостоятелно море със същите ония, с които си се врекъл във вечна дружба… Първата трева… Първата целувка, оная, от която ти се разтрепериха колената, първият секс, от който ти се разтрепери и душата…

Силата на всички тези първи неща. Тя неоспоримо е поставила фундаментите на твоето „Аз“. На това в какъв човек си се превърнал и ще бъдеш за напред. Но най-голям отпечатък със сигурност е оставила първата истинска любов. Не братската, родителската или приятелската, а онази, която обръща целия ти свят, онази от която за първи път си се почувствал допълнен, част от нещо цяло, не сам, безусловно даващата, която с времето е ставала все по-чиста и силна.

Освен когато безвъзвратно приключи, защото понякога става така…

Точно нейната сила разглеждат двамата режисьори в двата визуални мини шедьовъра, които Ви предлагаме да изгледате.

Защото е хубаво хората да си напомнят за нея, ей така – за да не забравят разни неща.