D

…или както я доживява филмираният критик от София

Колкото по-розови, толкова по-добре. Аксел не може да откаже на героя от детството си да опита поне за една седмица. В този кратък период на “пробване” в шоурума на чичо си, Аксел се среща с двете жени на живота си – двойно по-възрастната Илейн и нейната заварена дъщеря Грейс. И двете жени са непоправимо луди и Аксел започва връзка с Илейн. Грейс, Илейн и Аксел живеят под един покрив и това не e лесно за нито един от тях.

През 1993 година Емир Костурица завършва едно произведение, което е любовно писмо към всички мечтатели. Изключителна рядкост е един филм да засегне по толкова експресионистичен начин темата за търсенето на младия човек, на неговата същност. Защо експресионистичен? Защото Джони Деп, пресъздавайки ролята на Аксел, е воден от една летяща риба на приключение, което задава най- важния въпрос – кой съм аз и как се вписвам в условностите на света на възрастните. Трябва ли да следвам правилата и да стана продавач на Кадилаци или да следвам мечтите си? Всъщност Костурица успява да отиде още по-дълбоко и да изследва самата природата на мечтите. Кои са истинските и кои са тези, които са насадени от културата?

Аксел е 23 годишен млад мъж, който е открил работата на живота си – той живее в Ню Йорк и с рибарско корабче улавя риби, за да погледне в душата им. В отражението на очите им той вижда целия свят и това е всичко, което го прави щастлив. Неговият персонаж е един истински спасител в ръжта, който не случайно е поставен в този град – “мястото, на което можеш да видиш всички и никой не може де те види”.

Първият сблъсък на мечтите е представен, когато братовчедът на Аксел идва в Ню Йорк, за да го заведе на сила в Аризона на сватбата на неговия чичо. Чичото е второ поколение собственик на магазин за Кадилаци. Той е постигнал “Американската мечта”. Живее живот като търговец, жени се за двойно по-млада и красива полякиня – “това, Аксел, се нарича успех и ти ще го постигнеш, когато следваш моя пример и станеш продавач на Кадилаци”.

Лудостта на Илейн се изразява в нейното желание да лети. Аксел прекарва една трета от филма, чукайки я и опитвайки се да ѝ построи все по-странно изглеждащи и неработещи летателни машини. Тя също като него отказва да бъде това, което обществото ѝ налага. Тя просто иска да спи с двойно по-млад мъж и да лети около усамотената си къща над аризонската пустиня.

Грейс постоянно мисли за самоубийство и ежедневно унищожава с чукове летателните машини, които Аксел строи за майка ѝ. Тя е маниакална, депресивна, влюбена в него и в същото време изпълнена с черен хумор. Лили Тейлър в ролята си на Грейс изгражда един неповторим женски персонаж. Всяка мимика на лицето ѝ и всеки жест на тялото ѝ са магнетични. Разбира се, в един момент Аксел осъзнава, че всъщност тя е жената на живота му, с която иска да избяга и да бъдат луди заедно. Любовният триъгълник между хора, които имат голям проблем да се справят с “реалния свят” на “другите”, няма как да не свърши драматично, но цялата история е разказана с характерния за Костурица лек и забавен стил.

Фабулата не е сложна и няма много неочаквани обрати, по-скоро се усеща една забавна обреченост. Аксел, Грейс и Илейн се движат с пълна сила към пропастта и публиката през цялото време е в очакването да пропаднат в бездната.

Техническото изпълнение на мечтата на Костурица е виртуозно. Сънищата на Аксел оживяват и са изпълнени с

десетки метафори. Персонажите са с превързани очи в точните сцени, кърпите с които са покрити очите им са точно червени. В откриващите кадри Костурица ни вкарва в съня на Аксел, където ескимоси са спасени от един вълк. Същият този вълк е в кадъра на много от будните моменти на Аксел. Никой от персонажите не го вижда, но той е там и дори възбудено се качва на краката им.

Това е един от детайлите, които Костурица изпипва, заигравяйки се с наблюдението на публиката си. Носят се легенди, как той е искал точно по определен начин да са подредени предметите в шкафовете, които никога не се отварят в сцените. Да, това не са просто шкафове за декор, те са истински, вътре има тенджери, чаши, револвери и цигари, подредени както Костурица е искал. Не защото публиката ще ги види, а защото той е искал да са реални. Точно като целия филм – той е истински и заради героите си, и заради това, което не се вижда.

В същото, време, режисьорът отдава своя респект към класическите филми от Златната ера на Холивуд. Братовчедът на Аксел се опитва да пробие като актьор и съживява цели сцени от Север-северозапад, Разяреният бик и Кръстникът. Ключов момент е този, в който братовчедът се явява на конкурс за таланти, където изиграва сцена от класичеки филм на Хичкок и получава най-ниската оценка – и на публиката, и на журито. Победителката от конкурса е гротескно дебела американка, която пее с най-дразнещия на света глас, докато играе ролята на пластмасова кукла.

Да, Костурца бие в десетката дори цялата Американска филмова индустрия, както и публика на холивудските изкуствени и безвкусни произведения. Аризонска мечта е един истински балкански филм, пълен с цигарен дим, любов, шумни и смешни скандали на семейната вечеря. Цялата магия на седмото изкуство не би била толкова пълна и без неповторимата музика, композирана от Горан Брегович. Джони Деп е известен със своя вкус към изключително странните роли и работата с извратени режисьори, но съм сигурен, че това е било едно от най- запомнящите му се приключения.

Три години екипът се е борил да прожектира това произведение на голям екран и след като успява, то доказва, че е една от най-различните и запомнящи се ленти правени през деведесетте години.

Ако сте гледали този филм, гледайте го отново. Ако сте го гледали много пъти, гледайте го пак – излитащите линейки към луната, летящите риби, изключителната актьорска игра и многото зададени въпроси трябва да бъдат част от ежедневието на всеки мислещ човек. Ако не сте гледали този филм, спрете това, което правите веднага! Вземете си бутилка хубаво вино и излезте от света на нормалното. Но не дъвчете пуканки, а задълбайте в това, което виждате. Също така наблюдавайте това, което не виждате, Костурица много е работил и върху него.

За съжеление заглавието Arizona Dream, не може да бъде преведено на български много добре, защото Dream на английки означава и сън, и мечта. И точно това е мястото, на което отива публиката – два часа и половина между света на сънищата и мечтите, някъде между Ню Йорк и пустинята.