Необичайното киноживотно от застрашен вид, което влиза дълбоко в душата и остава там за дълго

Сюжет

Прочетохте ли брошурата на хотела?
Фактът, че ще ви превърнем в животно, ако не успеете да се влюбите за 45-дневния си престой тук, не трябва да ви притеснява. Така вие ще имате възможност да откриете любовта отново в животинска форма. Вие само трябва да изберете в какво животно да бъдете превърнат. Животното трябва да е близко до вашата личност. Иначе няма да можете да си намерите партньор. Хипопотам и зебра не биха могли да живеят заедно.
Да се превърнете в омар е интересен избор. Защо се спряхте на него?
В паралелната метафорична реалност на филма, всеки човек трябва да живее с половинка, за да бъде допуснат до обществото в градовете. Когато останеш сам, те изпращат в хотела. Историята следва архитекта (Фарел) от момента на неговото влизане в институцията. Той прекарва време там, опитвайки се да се приспособи и да намери любовта. Това обаче не се случва и той бяга в гората. Там живеят самотниците, отхвърлени от обществото и гонени постоянно от обитателите на хотела, за да бъдат превърнати в животни.

Атмосферата

Кинематографията е забележителна, но не по ненатрапчив начин. Следвана е силно изразена симетрия и плавен монтаж. Не мога да не сравнявам лентата с тези на Уес Андерсън. Цветовете, кадрирането, осветлението, облеклата, интериорните решения на мебелите, пердетата. Музиката е класическа, като няколко гръцки народни минималистични мелодии са вкарани по въздействащ начин. Напрегнатите моменти наподобяват съспенсът на Хичкок. Бягано е от модернистичните похвати на снимане и сглобяване на филма и бих казал, че това му дава известна безвременност и класа. Действието може да се развива и през 1970 и през 2030 година.

Дяволът е в детайлите

Всеки кадър от този филм е метафора, премислена с хирургическа прецизност.

С постъпването на нови гости в хотела им се поставят белезници на едната ръка, “за да си спомним колко по-добър е животът, когато нещата са двойка”. Алармата сутрин ги вкарва в реалността, още преди да си отворят очите, казвайки им още колко дни имат, за да се влюбят. Гостите се събират да работят в групи като анонимните алкохолици. Всяка сцена е много добре написана и премислена, затвърждавайки идеите на филма, а символични детайли са скрити във всеки кадър. Хуморът също е поднесен студено и интелектуално – когато се сформира двойка в хотела, но тя достигне до нерешими проблеми, се “прикачват” деца, понеже това обикновено “помага”.

Това е филм, който поставя под микроскоп статуквото и унифицирането на хората – и там, и в нашия свят различията не се приемат добре от обществото.

Основен мотив, който се поставя под въпрос, е ценностната система на връзките между хората. Всички метафори са извадени директно от нашата действителност, в която самотниците са разглеждани едва ли не като болни хора, на които нещо им има.

По-добре е да живеем с някого, с когото не се обичаме, но имаме някакъв общ интерес, отколкото да бъдем сами. В света на филма ограничаващите правила са хиперболизирани и изобщо не допускат хората, които си нямат половинка. Въпреки че нашето общество официално не е изказало толкова отрицателно становище към хората, които живеят сами, то прекалено често ги кара да се чувстват отхвърлени.

И въпреки горепосочените наблюдения искам да уточня, че целта на филма твърдо не е да промотира живеенето сам. “Омарът” преди всичко е изключително романтичен и определя любовта като някаква необяснима магия. Тя се появява сама, няма рамка и няма правила. Когато при влизане в хотела персонажът на Фарел казва, че носи обувки 44 и половина, получава отговор, че се предлагат само 44 и 45. Или ще са му малки, или големи, но няма как да са точно това, от което има нужда. Когато го питат дали се определя като хетеросексуален или гей, той казва че в колежа е имал едно хомосексуално преживяване. Очаквано, обаче, опцията да бъде записан като бисексуален не се предлага. Основна идея е, че тези рамки и общоприети очаквания за това какво трябва да е любовта не й дават възможност да се появи. В хотела на всички се дават по 5 еднакви изглеждащи ризи и 5 еднакви панталона. Всякакво изразяване дори на визуална идентичност е изключено.

Колин Фарел от своя страна е трансформирал тялото си неузнаваемо за ролята. С биреното си коремче той пасва идеално на представата за средностатистически мъж, обитаващ западните цивилизации. Неговият тежък поглед говори за екзистенциална самота, самоконтрол и свят, в който хората се примиряват с това да живеят тъжни.

Не мога да не отбележа брилянтните представяния на отличния екип от второстепенни персонажи, които също са написани точно на място и движат фабулата в желаната посока. Всички съставки на “Омарът” са премерени и нищо не е излишно.

Отмъщението на самотниците

Самотниците подготвят акция срещу хората, живеещи в хотела. Те се промъкват вътре, приспивайки охраната, и започват да изобличават хората, които живеят “перфектно” със своите половинки. Когато се опре пистолет на челото, излиза, че повечето двойки не се обичат, напротив – дори се ненавиждат, но се усмихват всеки ден на света със своята изкуствена прегръдка. Кулминацията на посланието се постига, когато дават на директора на хотела пистолет и му казват да застреля жена си, “без която не може да живее”, за да си спаси кожата. Той натиска спусъка срещу жена си, но, разбира се, пистолетът, който му е даден, не е зареден. Така самотниците принуждават главата на хотела да покаже какво всъщност изпитва към своята “перфектна” половинка.

Самотниците се прибират в гората и празнуват победата си, а архитектът и половинката му планират своето бягство в града, където ще могат да живеят нормално. И двамата все пак са късогледи. Може би трябва да си късоглед за света и да се фокусираш върху това, което се появи точно пред теб, за да откриеш любовта.

За да остане верен на цялостния мрачен дух на произведението, водачът на самотниците разбира за плановете на архитекта и ослепява жената му. Те вече нямат общото между себе си и не могат да отидат в града, не могат да останат в гората и не могат да отидат в хотела. Решението е само едно – и той трябва да загуби зрението си.

За редките животни

Повечето хора избират да бъдат превърнати в куче, затова има толкова много кучета и затова непопулярните животни като омара са застрашени. Този филм е за ценители, които биха избрали непопулярно животно. Омарите се готвят, докато са още живи, и такова е чувството, с което живеят прекалено много сами хора или съжителствайки с някого, когото не обичат. Както казва персонажът на Фарел – по-лесно е да се преструваш, че имаш чувства, когато нямаш, отколкото да се преструваш, че нямаш чувства, когато имаш.

Добрите произведения на изкуството поставят трудни въпроси и колкото по- неудобни са те, толкова по-смел е крайният резултат. Може би няма нищо лошо в това да си сам? Може би това е по-добре отколкото да живееш с грешния човек? Може би любов заслужават само тези, които имат силата да кажат майната му на обществото и очакванията му?