Провокативна, нежна, груба, вулгарна и преди всичко 100% истинска

 

Гаспар Ное. Това име предизвиква силни реакции в света на киното. За много хора произведенията му са прекалено вулгарни, груби, тежки; за други филмите на Гаспар са издигнати в култ, именно заради своите дълбоки провокации и цинизми. Истината е, че никой не може да остане безразличен към това, което той създава. Като пионер в седмото изкуство, аржентинският режисьор не може да не остави следата си върху една от най-важните и често разглеждани теми в изкуството – любовта. Любовта днес е емоция, поведение, очакване, красота, болка, приключение, средство за възпроизвеждане. За съжаление, обаче, тя е задушавана ежедневно от стереотипи, норми и очаквания, а често е и тема-табу. Затова Гаспар избира да покаже мечтателската страна на любовта, освободена от цензура, в истинска и необработена форма. Дори да не си почитател на екипа и похватите, които са използвани в този филм, ако останеш до края, трудно ще отречеш, че химията работи. Поне половината от 135-те минути на лентата са окупирани със съвсем реално заснети секс сцени. В близък план с добро осветление се вижда това, за което не е възприето дори да се пише. Чиста порнография ли е? Може да се каже. Стойностно произведение на изкуството ли е? Със сигурност.

Историята

Сценарият е семпъл и се фокусира почти изцяло върху отношенията на двама влюбени. И в този филм Гаспар използва разчупената наративна асиметрична структура. Той дава своето обяснение за “любовта”, започвайки от края. По-точно 2 години след края на любовната история. Мърфи се събужда на 1-ви януари в апартамента си в Париж до Оми – жена, която не може да понася. Те имат 2-годишен син и нищо друго помежду си. Мърфи се движи из апартамента като призрак, симулирайки съществуване. Той е самотен, ядосан, празен и в дълбока екзистенциална дупка (често срещан мотив при героите на Гаспар). Телефонът звъни – майката на Електра е много притеснена, защото не е говорила с нея от месеци. Страхува се, че може да е посегнала на живота си. Коя е Електра? Тя е жената, която Мърфи обича. Тази, от която е мечтаел да има дете. Тази, с която е споделял всяка своя мисъл, идея и сексуално желание.

Нахвърляйки разбъркани моменти от връзката им, Гаспар започва бавно да подрежда пъзела на тяхната любов. Историята е разказана през хаотичните спомени на Мърфи от раздялата им с Електра, назад във времето, през всичките им скандали, изневери, усмивки и сексуални експерименти. Това, което дава най-голяма стойност на лентата, е колко добре е представена привързаността им, те наистина са лудо влюбени един в друг. Всеки път, когато са прегърнати, пият вино, разхождат се в парка и прекарват времето си, зрителят усеща химията и автентичните емоции. Този натурализъм няма как да се постинге, ако камерата спре в момента, в който те започнат да се целуват.

В “Любов” сексът е разгледан като неделима и изключително важна част от отношенията във връзката. Той не се загатва стилистично. Не, камерата снима как Електра прави орална любов на Мърфи, гледайки го в очите и показвайки му колко много го желае и на физическо, и на духовно ниво. Той я целува, дърпайки я за косата, но го прави с топлина и любов. Но това не е порно, първо, защото историята е разказана от режисьор с неповторима визия, и второ, защото главните две действащи лица не са отишли да заснемат за един уикенд 3-4 секс сцени без емоции. Актьорите правят десетки пъти секс само във филма, но ясно си личи, че химията между тях не е била само пред камера. За истинско уважение е, че тези, макар и неизвестни, артисти са успели да се абстрахират от снимачния екип и да покажат секса такъв какъвто го правим аз, ти и всички останали в спалнята.

Разбира се всяка история трябва да има преломен момент, който да пречупи героите, да ги промени и може би да научи зрителя на нещо. В “Любов” това се случва, когато Мърфи и Електра, безрезервно приемащи всички сексуални желания на половинката си, решават да поканят красивата 16-годишна Оми в леглото си.

Кинематография

Отивайки да гледаш филм на Гаспар, можеш да очакваш визуално пиршество. Всеки кадър е подреден с невероятна прецизност и може сам по себе си да бъде произведение на фотографското изкуство. Цветовете са подсилени в типичен за режисора червеникаво, лилавеещ и зелен тон. Светлосенките са изключително важни. Усеща се леко стерилна среда, в която има само крайностите на секса, силните емоции, ходенето по партита и употребата на наркотици. Истината е, че понякога любовта е свързана с това да си препичаш в неделя филийки с масло или да чакаш партньора си да свърши работа в дъжда. Любовта е и зрялост, а героите на Гаспар не искат да пораснат. Те живеят в страната на мечтите и крайностите и е трудно да се възприемат като напълно реални. Друг мотив, който не е разгледан добре, е свързан с гледните точки на историята. Зрителят ще види предимно това, което вижда и усеща мъжът, при това хетеросексуалният мъж във връзката. Женската комплексна психология не е изследвана в дълбочина, нито различните сексуални ориентации – освен тази на хетеро мъж, който харесва красиви бисексуални жени. Някои ще кажат, че филм, който се бори да се освободи от стереотипите на сексуалността в киното, трябва да покаже повече гледни точки. Този “недостатък“ може и да е бил търсен ефект, защото всяка история, която се опитва да обясни прекалено много теми едновременно, е обречена да загуби фокуса си. Освен това е достатъчно трудно да се бориш с консервативността на публиката, показвайки филм, в който има истински секс. Ако този секс е нещо съвсем различно от стандартното между мъж и жена, лентата може би щеше да бъде приета като пълна фантастика.

“Любов” не е перфектният филм. Той далеч не показва една връзка в нейната комплексност. Той не е напълно реален. Това обаче не е била и целта му. В интервю за филма Гаспар казва, че е изненадан от това колко малко филми има, които да са поставили равен фокус и върху проблемите на младите двойки, и върху сексуалните им фантазии. “Искам да правя филми от кръв, сперма и сълзи – това е основата на живота,” тези думи излизат от устата на Мърфи, но всъщност са от душата на Гаспар. “Любов” показва истински емоции, използвайки изразните средства на това, което правят 25-годишните в спалните си. Героите минават през ултимативното страдание, когато тази пареща, сексуална “Любов” ги напуска. Мърфи се събужда в началото на филма до Оми, задавайки си въпроса “Какво правя тук”? Този филм отива без страх там, където другите не стъпват. Той показва една “девствена” за киното страна на любовта и го прави с визуално майсторство и невероятен екип. “Любов” разбърква емоциите и оставя привкус на секс в съзнанието. Това не е кино за всички, а за онези, които обичат арт филмите и свободата на сексуалното изразяване.

Гледайте го и правете любов след това, няма да съжалявате.