D

Вървя устремено по улицата и минавам покрай надпис: „Телевизията е в твоя контрол!“ Готина реклама, бих се замислила, дали да се абонирам за моя контрол, ако имах телевизор, или дистанционно, или пари.

Стигам до купона, където мъжете стоят на група, за по-сигурно. Един решава да ми обърне внимание и ми се представя „Здрасти, аз съм Чекиджия, а ти?“ Аз веднага влизам в роля и Чекиджия се чувства комфортно да ми говори около двадесет минути, докато неговият приятел Гей не се намесва ревниво, като ми обяснява, че явно съм се мислила за голяма кралица, но всичко си имало цена. Гей също така ме съветва да не се преструвам и ме уверява, че много добре знам, за какво говори. Това ми се струва най-смисленото нещо от двадесет минути насам. Излизам от роля, ръкопляскам за кратко на представлението и се скривам зад една цигара на спокойствие. Кутията цигари не е моя, но я местя в чантата си, а на първоначалното ѝ място до мивката, нищо не оставям. Чудя се, каква ли ще се окаже нейната цена.

Рядко знам, кое колко струва. Например, не знам цената на дните, въпреки че са преброени. Сливам ги в някаква обща приблизителна сума от време, нямат начало и край, единствено помня акценти, които обаче не мога да подредя хронологично или пък да определя, дали са били част от реалността или съня ми… сякаш би имало някаква разлика.

Чувам единствения разумен глас, който познавам, как ми казва: „Вие предпочитате фантазията пред реалността“. Прилежно преместих органите си в стъклени буркани и сложих фантазии за органи наместо тях. Известно време много внимавах измисленото ми сърце да изпомпва измислената ми кръв, обаче бях позабравила фантазма за черен дроб и с времето започна да ми създава проблеми.

Естествено, като всеки разболяващ се човек си повтарям, че съм по-добре от всякога. Много се страхувам, че ако си направя трансплантация с истинско човешко сърце или ампутирам дроба- фантазия, тъй като не работи като порядъчен орган, ще се превърна в една посредствена торба с карантия.

Но да оставим миналото настрана, някой друг ден ще плащам за него. Сега вече наистина съм по- добре от всякога. Обаче другите ме притесняват доста. Стоят си надвесени над езерото и се любуват на собствените си отражения. Така и Чекиджия ме гледа, докато ми говори, и внимателно следи как изглежда прическата му в огледалната повърхност на очите ми. Отстрани Ехо пуши сама откраднатата цигара и повтаря последните му думи до безкрай.

Винаги, когато се почувствам самотна, знам, че бившият ми е някъде там и вероятно ме обича. Влизам в колата му и още преди да съм седнала на седалката до него, започвам да му разказвам как Епифан отишъл да види гробницата на Рамзес VI, една от най-красиво изрисуваните гробници в Долината на царете. Разгледал я и след това написал на стената: „Епифан заявява, че не вижда нищо достойно за възхита – само камък.“ Възмущавам се, че цялата ни работа е такава. Бившият ми казва, че преди когато бяхме заедно съм мълчала повече. Аз му отговарям, че човек, който се страхува да направи грешка, никога не прави нищо.

За да обичаш истински друг, първо трябва да се научиш как правилно да обичаш самия себе си. Така или иначе в двадесетте ни години, секс е най-сериозното нещо, което можем да правим. Лошото е, че може да не знам колко струва един ден, но знам, че двадесетте като цяло доста скъпо ни излизат и когато свършат вече ще бъде твърде късно.