През целия ми живот една от основните ми инспирации е била нощта. В тъмното, поведението ни не е оковано от чуждите погледи и моралните ограничения. Мракът е прелестен дом за всички форми на културни прояви. Тук намират корените си музиката, театърът, алкохолът, наркотиците, изкуството и всичко по-греховно и сладко. В прегръдките ѝ са израснали немалка част от артистите и емблематичните образи, които уважавам. Нощта е огромната детска площадка за бохеми, мястото където те се чувстват свободни от ужасните вериги на благоприличието. Енигматичните ѝ принципи винаги са пленявали въображението ми и са ме карали да търся ново определение на себе си като творец. Това очарование е и движещата сила зад Съвременни Бохеми.Започнахме проекта като начин да документираме и споделяме преживяванията си извън цензурата на конвенционалните медии. Независимо от страстта, с която творихме и множеството снимки и видеа, които публикувахме, винаги ми липсваше повествователността, която можеш да намериш само в писменото слово. И точно с това първо издание на списанието, Ви представяме разширен поглед на нощта и съвременната култура. Всичко, което ще намерите в следващите страници изразява личното ни мнение и искрено се надявам, че никой не е очаквал нещо цензурирано.

Проектът започна преди близо 5 години като ТВ предаване. В началото го правихме главно за лично забавление, бяхме на по 22 и не бягахме от работа изразяваща се в обикаляне на партита и пиене. Няма да ви лъжа и след 5 години, конкретно това не се е променило. Точно заради тази отдаденост се разделихме и с телевизията. Ръководителите й не бяха особено очаровани от поведението ни, а и от генералната концепция на проекта. Така след няколко сдърпвания просто решихме да продължим като независима онлайн платформа. Станахме доста по- свободни и нямаше нужда да се съобразяваме с конвенционални стандарти и цензура. Като започнахме бяхме само трима души, без никакъв бюджет разчитащи само на личната си техника и опит. Имахме и достатъчно лудост и желание да направим, нещо ново и нестандартно. В началото всички ни се смееха и не вярваха, че можем да направим медия която на свободен принцип да избира темите си и по време на документирането да живеем по бохемски. Във всички случай няма да оспорвам факта, че не забогатяхме от това, но пък от тези преживявания ще успея да напиша поне две-три книги. Поглеждайки назад, мога с лекота да кажа, че това бе една доста тъпа идея, която ни струва много време и пари, но пък е неотречим факта, че се превърна в част от животите ни. Един от големите плюсове на проекта е, че ни даде много свобода. Винаги бяхме там където искаме да бъдем и правихме това, което искахме да правим. В даден момент излезна извън рамките на нещо, с което се занимаваме, просто се превърна в начин на живот. Движихме множество проекти и работихме други неща, понякога само за да можем да продължим напред. Докато другите хора ходиха по почивки за да релаксират и да изключат от света, ние препускахме по концерти, партита и фестивали. По пътя се губихме, ограбваха ни и дори на няколко пъти ни биха, и честно казано, не винаги си струваше. Но никога не се отказвахме и продължавахме напред вярвайки, че важното в живота е да се забавляваме и да живеем възможно най-свободно. А това за нас означава – по бохемски, без задръжки и без съжаления.