Класика, класика, класика и модерност. Класика, модерност, модерност, модерност и отново класика.

Като учестен дъх пулсира действието на сцената, а ти не спираш да се изумяваш как история, позната ни от училищните години, се претворява на съвременен език, разкриваща воалите на една вечна игра, както опитен картоиграч разкрива боите си тогава, когато никой не очаква това.

Атмосферата е тотална. Елементи от забравени митологии – огненият кръг на слънцето, жертвоприношението, вакханалиите, битките за надмощие, готическата романтика на падащите свише листа, първият концерт на Чайковски – органичен до безумство с движенията на сцената.

Дворцовият бал прераства в дискотека с музиката на рок-китариста Ситковецки, основател на групите «Високосное лето» и «Автограф». Учудването трае секунди – после разбираш, че така трябва и ти нямаш нищо против. Онегин е все така актуален, както и през 1823-1831 години. Атрибутите са сменени, но същността е неразрушима. Писмото на Татяна зазвучава сякаш да ни напомни за една загубена в бързеите на времето деликатност и простота. Дуелът между Онегин и Ленски е представен като сбиване. Ленски загива, но продължава да преследва Евгений и след смъртта си, терзаейки съвестта му. Последвалата битка между Онегин и мъжът на Татяна, който носи тъмни очила, за да подчертае слепотата си (в сраженьях изувечен…) напомня на боя между Нео и мистър Смит от Матрицата.

„Евгений Онегин“ е наречен „енциклопедия на руския живот“. В него Пушкин прозира и създава удивително точен архетип на руския характер за онова време, поетическия образ на руската душа, загадъчна и непредсказуема, необикновено чувствителна“, споделя авторът на балета и създател на театъра с негово име – Борис Ейфман. И по-нататък, „Изкуството на хореографията не е готово да отговори на актуалните въпроси за жизненото устройство на обществото. Но, като участва в творческото им осмисляне, анализа и индивидуалната оценка, с това самите ние участваме в процеса на неговото усъвършенстване“.

Ейфман създава свой тип театър, управляван от емоциите. Театър, който следва гънките на човешката душа и чрез жестовете на тялото ги изкарва наяве. Езикът на тялото е най-древният инструмент за самоизразяване на човека и за него не съществуват ограниченията на времето.

Благодарим на организаторите от Дегрис Евентс за всеотдайната им работа и затова, че след 3 годишни усилия успяха да докарат на софийска сцена един от живите класици на балета и неговия театър. Очакваме ги отново!

София Степанова

Найден Йотов