Преди няколко месеца попаднах на блог пост за изложба, озаглавен Sweeping Confetti From the Floor of the Concrete Hole. (Тук феновете на Nick Cave & The Bad Seeds ще направят асоциацията). Става дума за хърватския художник Zlatan Vehabović, който е поредното доказателство, че смисъл има. Преди да продължите надолу, си пуснете песента на Nick Cave & The Bad Seeds “I Let Love In” и ме оставете да ви запозная с творчеството на Златан Вехабович. Роден през 1982 г. в Баня Лука в Босна и Херцеговина, в момента Златан живее и твори в Загреб, Хърватия, където вече е осъществил няколко самостоятелни изложби. Творбите му участват и в множество изложби по света – Германия, Австрия, Словения, Италия, Швейцария и САЩ, също така е носител и на няколко национални награди. Основното му изразно средство е фигуративната живопис, където той използва повествование, намесвайки в творбите си музикални, философски, литературни и филмови модели. Картините от споменатата по-рано изложба също са в духа фигуративния разказ, а емоцията и символната образност разговарят с вас елегантно и без никаква претенциозност. В цикъла се проблематизира тъмната страна на любовта и различни психологически състояния, повлияни от осъществените и неосъществените ни връзки.Вехабович кръщава първата картина от цикъла “White Bu alo”. Асоциацията ми веднага е с едноименния уестърн с Чарлз Бронсън. Тя рисува онова място в ума, където тайно живее някой, който в реалността никога няма да разбере какво роля играе в живота на другия. Това е история за неосъщественото. За човека, от когото си се опитвал/а да бъдеш забелязан, но винаги е оставал имунизиран за теб. За човека, за когото си мислил толкова, че има опасност да си си измислил. Фигурата в картината е призрачна, винаги далечна и никога тук.
„В крайна сметка тя не съществува. Преувеличена и идеализирана в ума ни, тя ще остане там завинаги.“
Диптихът “Sweeping Confetti From the Floor of the Concrete Hole”, който споменах в началото, е всъщност причината да избера този автор. Той изобразява две основни фигури в една и съща среда, но физически разделени на две отделни платна. Преобладава чувството за едно постоянно напомняне, че всеки от нас сам носи собствения си свят.
„Всеки, прекарал известно време във връзка, знае колко работа е нужна, за да се преодолеят и най-малките препятствия по пътя. Стигам до заключението, че да не се предадеш е може би най-трудното нещо, но накрая може да се отблагодари. Все пак между две платна винаги ще има една малка пропаст, но иначе не би било толкова интересно.“
Името Joy Division e познато почти на всички. Самият той казва, че да даде заглавие на творбата е било най- трудно. В контраст с името, историята, която разказва картината, е за любовта, загубата, преживяването и съпреживяването ѝ. Протагонистът, завладян от мъка и отчаяние поради скорошна раздяла, е заобиколен от приятелите си, които не намират подходящите думи.
„Веднъж, когато сърцето ми беше разбито, двама мои приятели ме заведоха на пътешествие на края на света. Пътувахме няколко дни. През повечето време се чувствах като психично болен пациент, но пътувайки, малко по малко, започнах да се отпускам и забавлявам. Когато пристигнахме обратно, се почувствах като прероден. Това, което те направиха за мен, въпреки че не беше нищо повече от това просто да бъдат там, беше отвъд думите.“
Отвъд думите е и усещането, което оставят творбите на Вехабович, независимо от тематиката. Другият полюс на поетиките му е потопен в приключенските новели. Изгубени кораби, празна палатка в гора, човек, чието лице е скрито в сянката на качулка – лесно можем да разпознаем мотивите на приключението. Открити пространства, придружени от тайни, самота и възможност за бягство. Или липсата на такава.
Повечето образи, които Вехабович използва са реални, но въпреки това той цели да предизвика чувства, които не би могъл с обикновена фотореалистична картина. От там произлиза и леката сюрреалистичната нотка в творбите му. Всяка история, която той разказва, е лична и истинска.
„Аз гравитирам към любовта и към всяка форма на изкуство, в която тя е засегната като тема. Фен съм на любовта.“
