Следващата история е за млад мъж, в чийто профил пише, че любимото му занимание е да вдишва изпаренията от маслени бои. Иван Алифан е роден през 1989 г. в Русия. Като дете се мести в Канада, а в момента живее и твори в Ню Йорк. Иван прави самостоятелни изложби в Ню Йорк, Лондон, Торонто, Маями, Флоренция и Санкт Петербург в родната му страна. В някои от картините му лесно долавяме влиянието на произхода му и носталгията по родното място. Също като Вехабович, когото представих по-рано, Алифан набляга на фигуративната живопис, но оставя съвсем различно усещане.
„Да притежаваш произведение на изкуството е отвъд платното, това е да притежаваш частичка от времето“
С удоволствие бих притежавала поне едно от неговите. В този брой ще обърна внимание на един конкретен цикъл негови творби – “It’s not milk”. Тази поредица представя един по-модерен и свеж поглед, от който вярвам, че всички имаме нужда. Творбите му са фокусирани върху модерните социални и сексуални табута, а посланието – двусмислено. Използването на неяснотата като основен инструмент предизвиква изследването на собствената ни психика и провокира самоосъзнаването ни. Когато за пръв път видях творбите на Иван останах очарована от бледите леки цветове и меланхоличния тон, който задават. Фигурите му са поставени на мек фон и светлината присъства явно. Еротичният подтекст също. Неговите портрети не са опит да предаде точно физически характеристики, а да събори бариерите и да покаже различен начин, по който тялото може да съществува в социалните сфери и съвременното изкуство.
“Изкуството е отвъд възприятието и креативността. Изкуството е част от миналото, настоящето, бъдещето, където всеки може да интерпретира собственото си виждане. Картините ми позволяват като художник да изразя моята сила или моите слабости. Всеки щрих пише история, живот, страст”.
Фигуративните творби на Алифан не са напълно категорични, те намекват. Нарочно окуражават зрителя да се задълбочи в собствените си импресии и реакции. Да съществува картина, която да съблазнява, обезоръжава и натурализира модерния поглед, декриминализира секса в изкуството. Дали сте привлечени от фигурата или се чувствате засрамени от намека, който тя прави, е индивидуален процес, който възниква независимо от картината. Идеята за шокираща творба, която да смути публиката на модерното изкуство, проследявам до Marcel Duchamp, 1917, и неговият “Фонтан” – писоар, представен като произведение на изкуството. Тази концепция се развива по време на пънка и YBA (Young British Artists) движението, увековечена от “Леглото“ на Tracey Emin с неговите мръсни чаршафи и кърваво бельо. Шокиращото изкуство е вид смущаващо самодоволство. Покажете на самодоволната публика това, което намира за обществено неприемливо и обидно, за да олицетвори доминиращата идеология на социално-културен елит. Това може би генерализира, дори омаловажава същността на съвременната публика, затова ще се опитам да дестилирам есенцията на творчеството на Алифан: неговите творби смущават с лека наслада и с цел да провокират едно по-смело търсене и преодоляване на предразсъдъците. От мен до скоро, а вие не спирайте търсенето.
