В джунглата

Любопитството към изкуството е един чуден наркотик, към който бързо се пристрастяваш. Уловката е, че никога няма да употребиш цялото му съдържание. Той е безкраен коридор с начало, но без край – библиотека-лабиринт, чиито пътеки се удължават с минути. Понякога си представям как срещам някой от бъдещето и той ми споделя какво име са измислили изкуствоведите, като жанрово обединение за изкуството, което се твори в мои дни.

Това всъщност е и един от въпросите, които най- много обичам да задавам: “Как бихте нарекли изкуството от днес?”. За мен то е смесица от стари и нови елементи, поръсени със съвременни теми и разбъркани с оръжията, които новите и старите техники предоставят.

В последно време имам усещането, че съществувам в човешка джунгла и затова реших в това разделение да представя двама мои любими художници, чиито творби са свързани с тази тема.

Като връзка между тях поставям най-красиво нарисуваните джунгли в миналото, тези на Анри Руссо. Истината е, че той никога не е бил в тропическа гора, но е прекарал безбройни часове в паркове и зоологически градини с пособията си. Елементите които е скицирал, по-късно прекопирал върху платната си.

Когато Руссо излага първата си картина от “джунглата” – “Тигър изненадан от тропическа буря” (1891г.) в салона на независимите във Франция, тя бива наречена наивна и аматьорска. Така се ражда наивизмът като стил. Отличава се с повтарящи се мотиви и използването на пъстра палитра. По онова време към него се причисляват работите на артисти, нямащи академично образование. По-късно се появява фовизмът (от френски: “диви зверове” или “дивият свят”). Той се характеризира с недействителни цветове и умишлено огрубяване на техниката (1905-1907).

Ето как “дивият свят”, след повече от сто години, се възприема днес.