Снимки: Елена Ненкова
Симфония на сетивата
Снимки: Елена Ненкова
Дева
Снимки: Елена Ненкова
Дева и Митен
Снимки: Елена Ненкова
Митен
Снимки: Елена Ненкова
Кратко уточнение
Снимки: Елена Ненкова
Публиката
Снимки: Елена Ненкова
Посрещане от Вита Рама
Снимки: Елена Ненкова
с „малките“ хора се общува наравно
Снимки: Елена Ненкова
Среща след 6 години
Снимки: Елена Ненкова
В края

Залата прие Дева Премал и Митен като родни души, прекосили време и пространство, за да се съединят с присъстващите в щедрите простори на единното цяло. Гаятри мантрата откри концерта, както бихме казали обикновено, но тук се случи нещо друго – хората започнаха да редят думите й като наниз от броеница, а времето напусна залата, в очите запълзя радост и рукнаха сълзи. Погледнах хората около мен и видях, че вълната е завладяла тихо и уверено всички тях. След като тази светла пътека в душите беше прокарана, Дева Премал и Митен се обърнаха към събралите се в зала 3 на НДК почитатели като към приятели, на които са дошли на гости. По-скоро тайнство, отколкото поредно събитие в казионна зала.

Има нещо вълшебно в това да съпреживяваш със стотици хора интимния момент на сърцевината ти като цвят на лотос, който предпазливо, но уверено разтваря в съвършена симетрия осемте си листа. Един след друг ритмите се редят с дълбоката простота на звука, излезнал от място, до което все по-малко хора се обръщат и дори не помнят, че го има – там, където се ражда истинският аз.

В мантрите има нещо, което познаваме от молитвените песнопения – нагласата на душевната ни природа към молитва и единение със светлия Източник на всичко, което наричаме добро.

„Живеем в трудни времена и подобни молитвени събрания за мир и светлина са нужни, както въздуха.“ Няколко  пъти по време на концерта Митен спомена, че с гласовете си подаваме сигнал към Вселената, че ние сме тук и ни е грижа. Направи впечатление разделянето на гласовете на мъжки и женски и своеобразния диалог, който се получи в залата. Плахите първи опити прераснаха в по-уверени и постепенно се оформиха в две различими гласови струи. В източната традиция е изключително важно двете начала да са автономни и работещи в собствените си сфери, като си сътрудничат, но не се смесват освен при създаването на нов живот. Така в залата като че ли се породи нов живот. Когато хората се разотиваха, върху лицата им грееха усмивките на умиротворението, а от залата излизаха едни нови човеци.

Концертът им в Пловдив преди десет години премина под дъжда, след земетресението, разтърсило Града на тепетата. Тази вечер в София дъжд не валя, но земетръсът в душите отекна надълбоко. Дори сега, когато пиша, си спомням още един концерт през 2016 година в Торонто, където всички се хванахме за ръце и от нас струеше някаква тиха радост.

След като музикантите слязоха от сцената Дева Премал дълго общуваше с насъбралите се. Ние успяхме да обменим няколко думи, предадохме поздрави на Мануш и си обещахме да се видим пак, някъде по пътя, обединени от звука Аум.

Иначе песните в плейлиста бяха събрани от последните 30 години, албумът се нарича „Timeless“ и музикантите в групата бяха като едно туптящо сърце на сцената.

Благодарим на организаторите от Класик Стейдж Ентъртейнмънт и особено на Илиана Бойчева!

Снимки: Елена Ненкова

https://www.facebook.com/classicstageentertainment/