Залата прие Дева Премал и Митен като родни души, прекосили време и пространство, за да се съединят с присъстващите в щедрите простори на единното цяло. Гаятри мантрата откри концерта, както бихме казали обикновено, но тук се случи нещо друго – хората започнаха да редят думите й като наниз от броеница, а времето напусна залата, в очите запълзя радост и рукнаха сълзи. Погледнах хората около мен и видях, че вълната е завладяла тихо и уверено всички тях. След като тази светла пътека в душите беше прокарана, Дева Премал и Митен се обърнаха към събралите се в зала 3 на НДК почитатели като към приятели, на които са дошли на гости. По-скоро тайнство, отколкото поредно събитие в казионна зала.
Има нещо вълшебно в това да съпреживяваш със стотици хора интимния момент на сърцевината ти като цвят на лотос, който предпазливо, но уверено разтваря в съвършена симетрия осемте си листа. Един след друг ритмите се редят с дълбоката простота на звука, излезнал от място, до което все по-малко хора се обръщат и дори не помнят, че го има – там, където се ражда истинският аз.
В мантрите има нещо, което познаваме от молитвените песнопения – нагласата на душевната ни природа към молитва и единение със светлия Източник на всичко, което наричаме добро.
„Живеем в трудни времена и подобни молитвени събрания за мир и светлина са нужни, както въздуха.“ Няколко пъти по време на концерта Митен спомена, че с гласовете си подаваме сигнал към Вселената, че ние сме тук и ни е грижа. Направи впечатление разделянето на гласовете на мъжки и женски и своеобразния диалог, който се получи в залата. Плахите първи опити прераснаха в по-уверени и постепенно се оформиха в две различими гласови струи. В източната традиция е изключително важно двете начала да са автономни и работещи в собствените си сфери, като си сътрудничат, но не се смесват освен при създаването на нов живот. Така в залата като че ли се породи нов живот. Когато хората се разотиваха, върху лицата им грееха усмивките на умиротворението, а от залата излизаха едни нови човеци.
Концертът им в Пловдив преди десет години премина под дъжда, след земетресението, разтърсило Града на тепетата. Тази вечер в София дъжд не валя, но земетръсът в душите отекна надълбоко. Дори сега, когато пиша, си спомням още един концерт през 2016 година в Торонто, където всички се хванахме за ръце и от нас струеше някаква тиха радост.
След като музикантите слязоха от сцената Дева Премал дълго общуваше с насъбралите се. Ние успяхме да обменим няколко думи, предадохме поздрави на Мануш и си обещахме да се видим пак, някъде по пътя, обединени от звука Аум.
Иначе песните в плейлиста бяха събрани от последните 30 години, албумът се нарича „Timeless“ и музикантите в групата бяха като едно туптящо сърце на сцената.
Благодарим на организаторите от Класик Стейдж Ентъртейнмънт и особено на Илиана Бойчева!
Снимки: Елена Ненкова
https://www.facebook.com/classicstageentertainment/
